Kotentseto
61 results
Години минаха, години
и пак сме тук – ръка в ръка
през лета и предълбоки зими
и бягахме, и куцахме – така,
както някой беше казал – ...
и пак сме тук – ръка в ръка
през лета и предълбоки зими
и бягахме, и куцахме – така,
както някой беше казал – ...
464
1
Срещат се мечове в битка,
гърди посрещат меч стоманен.
А калта е лепкава и плитка.
Лъжовна е победата, смъртта е хладна.
Ваша майка, воини, е съдбата. ...
гърди посрещат меч стоманен.
А калта е лепкава и плитка.
Лъжовна е победата, смъртта е хладна.
Ваша майка, воини, е съдбата. ...
633
2
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
927
4
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните, ...
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните, ...
833
4
На С.
Днес ми е лунно.
Красиво-сребристо.
Чуй струните!
Небето е чисто. ...
Днес ми е лунно.
Красиво-сребристо.
Чуй струните!
Небето е чисто. ...
827
6
Къде, девойко, побягна?
В сънища само се губиш...
Уж беше нежна, а падна
толко низко,
къде се луташ? ...
В сънища само се губиш...
Уж беше нежна, а падна
толко низко,
къде се луташ? ...
726
4
Пътувам, пътувам и пусто
остава в мен и пред мене.
Блестяща, излъскана с лустро
се стеля, не човек - а привидение.
И само спомени - сиви, ...
остава в мен и пред мене.
Блестяща, излъскана с лустро
се стеля, не човек - а привидение.
И само спомени - сиви, ...
717
4
В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила ...
блести издайно нещо мило.
И колко красота
сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила ...
800
4
Ти ме остави, когато
заради тебе нараних.
Не те нарекох предател,
но така и не простих.
Сега се връщаш безумен, ...
заради тебе нараних.
Не те нарекох предател,
но така и не простих.
Сега се връщаш безумен, ...
630
3
Наслушах се на обещания,
на сладникави лъжи,
на обич, на признания,
на мъртвородени мечти.
Наслушах се и тръгвам. ...
на сладникави лъжи,
на обич, на признания,
на мъртвородени мечти.
Наслушах се и тръгвам. ...
863
1
4
Уморих се да се боря
с теб, с мен и със света,
уморих се до смърт да говоря,
а само в погледа ти да чета.
Уморих се да се боря, ...
с теб, с мен и със света,
уморих се до смърт да говоря,
а само в погледа ти да чета.
Уморих се да се боря, ...
763
1
1
Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...
990
2
Огледах се за себе си
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
сълзи неизтрити. ...
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
сълзи неизтрити. ...
751
7
Бъди илюзия неуловима
и в съня ми потайно надничай,
но докато на този свят ме има,
упорито все ще те обичам.
Крий се и бягай - аз зная, ...
и в съня ми потайно надничай,
но докато на този свят ме има,
упорито все ще те обичам.
Крий се и бягай - аз зная, ...
649
6
Нима съм дала основание
да си така болезнено страхлив,
нима не следвах твоето желание,
когато гледаше ме с поглед див?!
Нима те аз отблъснах ...
да си така болезнено страхлив,
нима не следвах твоето желание,
когато гледаше ме с поглед див?!
Нима те аз отблъснах ...
568
2
Играят буйни водопади
в главата ми,
от мисли натежала,
получих наказания,
получих и награди ...
в главата ми,
от мисли натежала,
получих наказания,
получих и награди ...
771
5
И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам - ...
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам - ...
620
4
Когато навън падат мъгли,
а слънцето в мене се смее;
когато до смърт от живота боли,
а болката нежно ме грее.
Когато обичам, и мразя, и искам, ...
а слънцето в мене се смее;
когато до смърт от живота боли,
а болката нежно ме грее.
Когато обичам, и мразя, и искам, ...
752
6
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.
Тъмни сили скитат и витаят, ...
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.
Тъмни сили скитат и витаят, ...
679
2
Измъчен се плъзга молива,
ситно изписва безброй редове,
но скуката ми го приспива,
а той търси по-добри светове.
Скрила се е красотата ...
ситно изписва безброй редове,
но скуката ми го приспива,
а той търси по-добри светове.
Скрила се е красотата ...
704
5
Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...
833
3
И тогава побягнах. Вдигнах с една ръка полите на дългата си рокля и се втурнах. Стремглаво. През глава. Втурнах се да търся сълзите си, пролени в земята и очите си, събиращи мъка, тежащи. Затичах се да намеря пристан на човека в мен, да диря зрънце радост и парче от мида на пътя. Дом нямах.
Няма дом ...
Няма дом ...
1345
4
В тих сън смирява се слънцето-бог,
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.
Нежно сияние гордо блести ...
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.
Нежно сияние гордо блести ...
828
9
Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.
Светът е пречистен и нов, ...
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.
Светът е пречистен и нов, ...
856
4
Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди, ...
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди, ...
831
6
Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...
856
4
Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека ...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека ...
2880
4
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...
927
6
Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...
1172
3075
3
839
3
2861
2
5
Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...
2931
Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...
842
8
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.
Нека почакаме... ...
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.
Нека почакаме... ...
814
4
Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...
780
1
тръгваш вече... мислех, че няма да ме заболи или поне не много.
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза. ...
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза. ...
1792
3
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня ...
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня ...
1012
5
Светът е място злокобно
на смърт и разруха,
на омраза жестока
прокоба над всички
виси пак тегобно ...
на смърт и разруха,
на омраза жестока
прокоба над всички
виси пак тегобно ...
711
3
Понякога човек забравя,
че бил е друг, че можел е –
надалече се отправя
с измислено перпето мобиле.
И случва се да хукне ...
че бил е друг, че можел е –
надалече се отправя
с измислено перпето мобиле.
И случва се да хукне ...
725
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
