Mar 12, 2014, 12:32 AM

Тъжни, празни мисли

1.7K 0 1

Главата ми е празна. Няма никой. Няма мисли. Ни добри. Ни лоши. Просто ей така. Едно тихо пространство. Едно балонче, което чака да се спука. Но аз добре се пазя. Вардя си балончето. Спука ли се, в главата ми нахлуват хиляди емоции. Красиви, грозни, розови, черни. Много, твърде много. И не мога да ги контролирам. А стане ли така, издивявам. Чупя, хапя, блъскам, хвърлям, викам, крещя ала уви, тогава го задържам в себе си с идеята, че така предпазвам другите. От какво ги предпазвам и аз не знам. Предпазвам себе си, да не ме намразят.

         Понякога се случва така, че някой достатъчно прецизно ми пробожда балончето и емоцииките ми започват  една по една да излизат и докато се усетя, те вече почти са ме завзели. Тогава стоя сам в леглото си, студено е и единственото, което мога да направя е да стискам очи и да се мъча да отида отново в онова спокойно и тихо пространство. Там, където няма емоции.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...