Животът е свят, към който, тласнат от стремежа, човек е повлечен, за да опознае, но никога и за да разбере напълно. Веднъж влязъл в кръговрата му, той те поставя пред редуващите се възходи и падения и те тегли към себе си, към всичко онова, което не можеш да заобиколиш, към теб самия... Едва когато се изправиш лице в лице с действителността, разбираш колко трудно е да се впишеш в нея и как неизбежно е да се предпазиш от онези грешки, които всеки се стреми да избегне. И въпреки това, човешко е да се греши и благороден е онзи, който намира смисъла във всяка грешка и е способен да се постави над средството за да оцени целта. Един слаб характер не би могъл да намери сили да оправдае нечия и дори собствена грешка.
Защо да не грешим? Та нали точно от собствените си несполуки се учим и израстваме силни и борбени личности. Всеки би трябвало да живее с ясното самосъзнание, че рано или късно ще попадне в трудна ситуация, една непозната материя, от която е трудно да излезе без да сбърка. Тогава и ...