Урок от звездите, които не падат в нозете ни
Урок от звездите, които не падат в нозете ни
В живота си човек преминава през няколко периода. Когато още е пеленаче, е във фазата: "Всичко, което хвърчи, се яде". Няма още съзнание за собственото си "аз" и за възможностите, които му е открил светът. Постепенно се научава, че може да пипне нещо, може да си го поиска, а после - и сам да си го вземе. Осъзнава, че има неща, които му пречат. Необясними понякога - струват му се нечестни, неуместни... Опитва да се противопоставя на обстоятелствата, да се опълчва срещу хората, които объркват плановете му. Започва да придобива умения да се приспособява. За да разбере, че в крайна сметка звездите няма да паднат в нозете му. Но пък може да е проумял какво значи да е щастлив - той самият да се е превърнал в падаща звезда за някого - станал е неговата осъществена мечта. И тогава, с пълна сила, би могъл да каже, че е сбъднал звездeн завет.
© Павлина Петрова All rights reserved.
