Урок от звездите, които не падат в нозете ни
Урок от звездите, които не падат в нозете ни
В живота си човек преминава през няколко периода. Когато още е пеленаче, е във фазата: "Всичко, което хвърчи, се яде". Няма още съзнание за собственото си "аз" и за възможностите, които му е открил светът. Постепенно се научава, че може да пипне нещо, може да си го поиска, а после - и сам да си го вземе. Осъзнава, че има неща, които му пречат. Необясними понякога - струват му се нечестни, неуместни... Опитва да се противопоставя на обстоятелствата, да се опълчва срещу хората, които объркват плановете му. Започва да придобива умения да се приспособява. За да разбере, че в крайна сметка звездите няма да паднат в нозете му. Но пък може да е проумял какво значи да е щастлив - той самият да се е превърнал в падаща звезда за някого - станал е неговата осъществена мечта. И тогава, с пълна сила, би могъл да каже, че е сбъднал звездeн завет.
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че и ти си от хората, които разбират езика на звездите!
Колко неща можем да научим от тях, стига да се вслушаме в думите им! -
Мъдра, богата и топла душа имаш, Павли! Добрина се излъчва от творчеството ти! Радвам се, че те познавам!
-
Очарование, Павли!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
чертаят диаграми
в небосвода.
Издигат се.
Пулсират.
Сякаш нямат
друго как.
Били са
явно
в миналото
хора.
Сега?
Танцуват
в звездния
рояк.