Mar 17, 2010, 12:26 PM

Утре може да е късно 

  Essays » Others
5685 0 16
5 min reading
Искаме да сме щастливи и ценени. Но всички ли сме щастливи? Какво представлява щастието? Не разсъждаваме ли егоистично? На каква цена го притежаваме? Щастието за нас е като приливите и отливите на бурно море – ние сме роби на чувства и потребности. Изпитваме остър глад за задоволяване на инстинкти. Живеем еднотипно, често избухваме и нагрубяваме, живеем, само за да съществуваме. Често грозното и пошлото ни хипнотизира, променя ни… С математическа точност пресмятаме кое е угодно за нас, какви са плюсовете и минусите. Понякога се чувстваме грешни, омърсени, не умеем да се въздържаме и да контролираме нашите сетива.
Къде отиде топлият уют, прекрасното доверие на човека до нас… Защо виждаме само лошата страна, а не положителната, нима ние сме безгрешни и съвършени, а другите са посредствени и примитивни. Много, много въпроси, много грешки и разкаяния. Хубаво е, когато човек може да прости и да подаде ръка.
И така, докато най-неочаквано някой скъп близък си отиде от този свят. Тогава съжаля ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??