Мълчиш! Гледаш онази така неопределена "точка" в пространството, а мислите в главата ти се въртят, размиват, дори понякога подреждат, като пъзел с хиляди частици. Уж всичко е наред, но нещо сиво сякаш е обгърнало душата ти и тази сивота те задушава, ослепява, натъжава...
Една сълза от доста дълго време напира да се търкулне по нежното ти, но пропито с умора лице... а ти не й даваш да се откъсне от кристално-зелените ти очи. Защо? Пусни я да се гмурне в морето от объркани хора и да им разкаже история - по-красива и по-тъжна дори от самата нея...
Чудиш се как една мъничка прозрачна и чиста, като водата сълза, може да разкаже за живота, пълен с превратности, за любовта - отлетяла някъде в нищото, за вчерашния ден, за днес... Понякога само тя е нужна, за да му олекне на мъченика. Понякога само една сълза прощава хиляди грешки. Понякога дори само тя е достатъчна, за да те направи щастлив.
Проплака ли вече?
Продължаваш да гледаш в същата тази неопределена "точка", но сега очите ти са влажни, ...