В търсене на любовта...
Може би още нищо не съм видяла от живота... Може би ми предстоят още много, много изпитания и преживявания... както красиви, така и обезкуражаващи... такива, които те карат да се замислиш в смисъла на своя живот. Може би вече всичко ми е предопределено... просто трябва да го изживея...
И ето... отново съм сама, търсеща и вярваща... Опиянена от размисли и мечти, реални преценки и истини... объркана... такава съм си. Лутам се в себе си, целя да намеря своята същност и да изживея живота си максимално добре. Но времето, в което се лутам и търся най-правилните решения, аз може би пропускам едни от най-хубавите мигове в живота си...
Преди време бях песимистично настроена към това, че мога да бъда обичана и искана... че някой може да се влюби в мен така, както аз бих се влюбила. Защото аз съм много любвеобилен и всеотдаен човек. На всеки, докоснал съзнанието ми, давам по малко от сърцето си... независимо дали той ще ми даде от своето... Търсих, вярвах и накрая намерих човека, който си мислех, че ще ми даде цялата си същност... Бях щастлива, сияеща, с бликаща от емоции душа. Мислех, че времето няма да ме предаде и тези мигове никога няма да свършат! Но ето, те свършиха... Моята първа любов си отиде... заедно с него, заедно с нашите спомени и мечти... Нямаше го вече до мен, нямаше ги щастливите ни мигове, докосванията, целувките... Оглеждах се, бях сама. Поглеждах небето, вдишвах с пълни гърди от въздуха... който диша и той. Но нямаше кой да прегърна. Дълго време страдах, плаках... бягах от действителността. Защото обичта е бягане от реалността... Тя самата е нереална... Когато си влюбен, душата ти лети и нищо не е същото. И така, дори след време моята душа все още летеше... макар и самичка...
Докато един ден се замислих... тази любов няма бъдеще. Не бях го виждала от 1 година, той беше далече... И всичко рухваше и при най-сигурния план да се видим... Явно съдбата така е искала... Да ми остане просто един хубав спомен!
Реших с цялата си същност да опитам отново да бъда щастлива! Мислех за него просто като един прекрасен спомен, който трябва да остане такъв! Спомена за първата любов...
Всеки трябва да може да спре да се лута и да продължи да гледа напред! Просто трябва наистина да го поискаш! Възможно е... И макар никога да не е излизал от съзнанието ми, все пак първия никога не се забравя, аз продължих напред с усмивка!
И днес, макар и сама сега, аз отново съм щастлива и чакам следващите красиви мигове, които ще ми се случат! Защото знам и вярвам, че ще има такива! Просто трябва да се боря за тях!...
Ти можеш! Можеш да вдигнеш глава и да се усмихнеш... Стига да го искаш наистина и да повярваш в себе си!
© Кристиана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Само така, браво!!!
-
Учителя ти трябва да се гордее с теб. :P
-
много е хубаво..браво..макар че съм само на 12 години и аз преди време изпитах такова нещо..и сега пак чакам за тези мигове..на щастие, на мечти,на спокойствие..и запазих прекрасния спомен за моето първо момче..за любовта ни..желая ти да намериш още по голяма любов от тази..и впрочем мерси за коментара на есето ми..
-
толкова е хубаво...докосна сърцето ми!наистина е прекрасно!не мога да го изразя с думи,то се усеща! всичко хубаво,миличка
-
нмого ми харесва........ и си права - първата любов никога не се забравя, след нея идват мн гр, но първата си е първаи е НЕЗАБРАВИМА.... от мен има6 6
-
мерси за хубавите думи, и аз също се надявам в най-скоро време на бъда толкова щастлива и обичана, колкото ти си. поздравления и за хубавото есе.. наистина е страхотно!
-
Продължавай напред
Пожелавам ти да намериш своя любим и пак да полетиш на крилете на любовта
Благодаря за милите думи към моите стихове(ако мога да ги нарека така) -
Бреххх, Криси ... и на двете ми нещица си сложила по нещо ... много тенкс. А колкото до твоето произведение - отлична работа! Гоу ъхед!
-
много благодаря
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
