"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам  съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..."

            Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората. „Лъвското” му име го описва най-точно. Нима има някой, който да не е чувал за подвизите му, или за това, че той е дал живота си за извоюването на свободата, която имаме сега.
          Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен. Когато става дума за "Апостолът на свободата", у нас възниква трепет: пред делото му, пред живота му, пред смъртта му.
          Роден още през далечната 1837 г. в Карлово, е заслужил редица почести. Той е изрекъл думите: „Ние сме във времето и времето е с нас, то ни превръща и ние го превръщаме”. Тези думи ще останат в сърцевината на човешката мисъл завинаги. В основата на неговата личност било желанието да облекчи съдбата, да предаде вяра и сили. Сам Левски казва: “Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" ”. С тези думи Апостолът вдъхва една надежда на народа. Надежда, че можем да бъдем един сплотен народ, да градим всичко заедно и с общи усилия да достигнем желаната цел. Да не робуваме, а да извоюваме свободата. Собственото си място в живота определя така: ”Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само себе си”. Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свята. И в сърцето на всеки българин винаги трябва да има една малка частичка искрена благодарност и преклонение пред Левски и всички онези хиляди велики възрожденски дейци. Георги Раковски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, всички те заслужават огромно уважение, както и никога да не бъдат забравени.
          Трябва да сме благодарни за всичко това, което имаме днес, а именно свобода и родина. Нека се замислим какъв би бил животът ни, ако сега бяхме под робство? Ако не се бяха жертвали толкова много дейци? Нима има някого, на когото му харесва? Затова нека бъдем благодарни за всичко, което имаме. Нека нито един от нас никога да не забравя името на великия апостол – Васил Левски.  Нека се гордеем, че сме българи. Да бъдем достойни наследници на Апостола!