Вдъхновението – искрата, която събужда у нас въодушевление, настроение, ентусиазъм, творчески или духовен подем. То е колелото, което поддържа човешкия живот и се върти  непрестанно. Вдъхновителите – неугасимите огнени пламъци, туптящи на едно със сърцата ни. Те са ключът, който отключва необузданите човешки сили  и ни превръща в по-силни, по-можещи, по-устремени и по-дейни. Яхнал птицата на вдъхновението, открих съвършените за мен вдъхновяващи образи – велики, невероятни,специални, различни  и свещени личности. Когато ги погледнеш, колелото на вдъхновението започва да се върти.

           Ако притежавах машина на времето, щях да се върна в миналото, защото то си има своята специална история. Още помня деня, в който срещнах един много скромен и светъл човек.  Той стоеше пред една църква. Очакваше някой съвестен човек да му пусне някоя монета. Тогава не проумявах целта му. Просто от съжаление към бедния старец, реших да му дам. След като я пуснах, той хвана моите ръце, погали ги и след това ми прочете една молитва.  Този човек бе дядо Добри – човекът, за който и думите няма да бъдат достатъчни. 

           Той е известен дарител за реставриране на българските християнски храмове.  Малко са хората, които не са чували за ,,светеца от Байлово“, но много не познават истинската святост на делото му. За мен този човек е божий пратеник. Господ е избрал едно душевно чисто същество да съхранява и разпространява доброто в този свят. Повечето хора го наричат просяк, но той не е такъв. Самият той казва, че това е милостиня, а не просия. Старецът не разчита да го спасят от глада и мизерията. Събира пари не за лични изгоди, а за свято и възвишено дело. Може би той е последният безсребърник, останал на този свят.

             Бедният човек не таи нищо лошо към хората. Знае, че светът е егоистичен. Въпреки това, продължава да вярва, че Бог ще се смили над хората. Образът на светеца разкрива идеята за спасението. Човечеството е обречено от собственото си грехопадение и се нуждае от Бог за спасението си. Основните нравствени ценности са търпението, толерантността, състраданието и жертвоготовността заради другите. Постигането им е резултат от упорита работа на духа. Вместо да губи време за задоволяване на неутолимите желания, човек може да се изпълни с Христова любов към другите, живота и Бога.

             Дядо Добри не търси признание и благодарност за извършената кауза. Това е единственият човек, който не иска да бъде непрекъснато щастлив. Защо? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. В живота си всеки има моменти, които го карат да вкуси от щастието. За мен това не е щастие, а просто един незабравим миг. То е като „неуловима птица“, която решава да дарява всекиго с онова, което истински желае. Щастието представлява получаване на един вид радост, т.е това, което ни е най-скъпо. Всеки от нас има различна представа: за едни то е насочено към постигане на дадена цел; за други любовта, приятелството и парите; за трети е задоволеността от живота. Съществуват и други хора, които търсят щастието в смъртта. За тях съществуването им е лишено от смисъл. Те предпочитат да умрат, вместо да живеят този живот, който ги подлага на изпитания и мъки всеки ден. Истината е една:

„ Човек не трябва да се смята за щастлив, преди да си отиде от този свят“

             Когато сме на прага на смъртта, мисля, че тогава трябва да се запитаме кое ни е направило щастливи и кое не в този живот.

           Смятам, че дядо Добри е осъзнал какво е да бъдеш истински щастлив. Според мен щастието за дядо Добри е удовлетвореността от делото, което върши. Този човек не спира да вярва в Бога, защото той му показва правилния път в живота. За него вярата се е превърнала в опора. Бог му дава сили да продължи да живее.

            От личността на светеца може да се научи много. Кара ме да вярвам, че в света има добри хора. До ден днешен ме вдъхновява да не се отказвам от мечтите и целите си, а да ги преследвам до самия край. Мисията, с която се раждаме е да допринесем за развитието на родината, в която живеем. Животът е кратък, но трябва да бъде достойно изживян.

           Отец Иван – една достойна, искрена, съпричастна и свята личност. Едва ли някой не е чувал за него. В името на Бога дава обет, че ще построи дом за сираци. Домът в Нови хан е място на много човешки съдби. Там попадат хора, изпаднали в трудна житейска ситуация, а знаем от думите на дядо Добри, че:

„Който има добра душа, има трудна съдба“.

            Хората, останали без подслон, намират спасение при отеца. Днес много българи даряват средства за развитието на дома. Това подсказва, че поне малко очите на „слепия“ българин са се отворили. Малко са хората като отец Иван. Изпитвам удоволствие, когато чуя, че на този свят съществуват толкова добри и всеотдайни хора.

              Отец Иван е натоварен с мисията да създава добро. Каузата му е изключително благородна. Опитва се да покаже на страдащите лица, че отчаянието е най-лошото поражение, а вярата най-мощната сила на света. Той им върна увереността, крепяща човешкия живот.

               Казват, че очите са прозорец към душата. Всички хора от дома виждат в отец Иван ангел, изпратен от Бога, за да ги спаси от тежкия живот. Той познава добротата и знае какво е да вършиш добрини.  Отецът е един от малкото хора, които са готови да възвърнат усмивката върху лицата на хора в труден момент от техния живот.

            Отец Иван ми показа, че трябва да помагам на всяко живо същество, изпаднало в беда. Добротата е жива и никога няма да изчезне, докато има хора като отеца.

          Жената, която промени съдбата на много хора из България е българската телевизионна водеща – Наталия Симеонова. Предаването „Предай нататък“ преобърна живота на човечеството.

           Тя се пребори със съдбите на множество хора. Борбата с участта е трудна, но не е непреодолима.  Трябва да притежаваш силна воля, за да я сломиш. Какво е съдбата? Това е отсъден човешки живот. Няма човек, който да не си е задавал поне веднъж въпроса: „Кой определя съдбата?“  Повечето дават отговор, че тя е неотменима и не може да се бориш срещу нея. Ако си безсилен пред съдбата, къде е опората и надеждата? Отговорът на римския философ Луций Аней Сенека се крие във вътрешната свобода, противопоставена на външната зависимост. Който достигне вътрешна свобода, той не се страхува от превратностите на съдбата. Чертите на характера на такъв човек са милосърдие, благожелателност и незлобливост. Всеки може да промени съдбата си, ако поиска.

Наталия Симеонова е човек, който ми показа, че съдбата се кове от самите нас. Тя ми разкри още една истина:

„През какво да преминем избира съдбата, но как да преминем, избираме ние.“

               Ние решаваме какво ще се случи с живота ни:

„Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.“ – Исабел Алиенде

          Телевизионната водеща пребори с голяма сила лошото в този свят. Когато застанех пред телевизора, ѝ се възхищавах. Винаги събуждаше у мен едно силно чувство на състрадание към хората, подвластни на съдбата.

 Наталия Симеонова се превърна в малка блещукаща светлинка за всички хора с тежък живот. За много кратко време промени живота на стотици хора. Показа им, че отчаянието не решава проблемите. Превърна ги в по-уверени хора. Върна им надеждата, за да продължат да живеят.

              Доброто се рее из въздуха. То е като прашинка, която чака да бъде уловена. Ние сме способни да го създаваме.

Човечеството трябва да се обедини, за да помагаме на всички страдащи хора. Длъжни сме да изпълним мисията си на хуманисти.  Това, което обединява дядо Добри, отец Иван и Наталия Симеонова е да си полезен на другите.

              Другата личност, която ме впечатли наскоро е едно бедно момче. Това е първокласникът  Димитър Еленков. Той е едно много добро, скромно, честно и ученолюбиво дете.   

           Животът го сграбчва от рано. Той му носи само мъка и страдание. Поставя детството, мечтите и целите му в сянка.

            Моята майка и  Митко са много близки. Споделя с нея всичко, което го вълнува, понеже тя преподава в същото училище, в което учи той. Оставаше малко до Коледа. Един ден го попита с какво ще бъде зарадван от дядо Коледа.        Детето даде своя отговор. Твърдо заяви, че няма да получи нищо. Майка ми беше  решена, че ще зарадва малкия първокласник. Купи му книжка за буквите. Когато я получи, детето се почувства щастлив, защото поне един човек си е спомнил за него в този светъл празник.

           Това е само част от неприятното. Митко ходи на училище с окъсани дрехи и обувки. Днес носи много мои дрехи. Радвам се, че можем да му помогнем поне малко.  Когато го видя усмихнат, сърцето ми се изпълва с едно приятно чувство. Към това дете се чувствам по-привързан. Може би е заради името, което носи. Моят дядо също се казваше Димитър. С него бяхме много близки, но за жалост почина преди пет години.

           Митко е по-различен от другите. Ние знаем, че повечето хора се страхуват от различното. Именно това е причината съучениците му да се държат по-дистанцирано от него. Те не осъзнават, че по този начин сърцето на момчето се разкъсва от мъка, защото се различава от другите и живее в по-мизерни условия. Не забравяйте, че бедността също може да бъде честна.

           Той ми дава сили да се боря за по-добър живот за всички деца в такова положение. Няма да позволя животът да се подиграва с мечтите и целите на деца като него.

          Едно дете – лъчезарно, необикновено, артистично, талантливо, притежаващо неудържима енергия и готово на всичко, за да развива таланта си. Едно дете – на име Никола.

            Едва на 4-годишна възраст звездата му изгрява в телевизионното шоу „Мини мис и мини мистър“. Представя се много артистично и без притеснение изпява песента „Позаспа ли, Ягодо“, като дори в края удря калпачето си в земята. Безапелационното му представяне го поставя на челното място в класирането. И така Никола се окичва с титлата ,,Мини мистър 2014“.  

          Когато запее, сякаш се прехвърляш в едно друго пространство, по-различно от реалността. Талантът на Никола е като една искряща звезда, която озарява душата ми и отключва вратата на вдъхновението. Никола е достоен пример, който ни подсказва, че ние трябва да търсим себе си и да развиваме това, което ни отличава от другите.

        Историята на неугасимия пламък, четящ се в очите на едно момче, носещо името Станислав, което означава „славен“. Какъв всъщност е той и кое го прави такъв? Станислав е едно изключително амбициозно дете, мечтаещо да стане велик пожарникар като баща си, готов да премине  през буйните огньове, за да спаси невинен човешки живот.

       В него виждам нещо различно и специално. Стаси със своята най-голяма мечта се нарежда достойно в съкровищницата на мечтите. Той отстоява мечтата си с чест, готов е да се бори, за да я осъществи. Славен е, защото притежава едно феноменално и  рядко срещано явление, а именно това е способността да мечтаеш и никога да не се предаваш пред всяко едно препятствие на живота. Аз вярвам в Стаси и съм сигурен, че неговата мечта ще се превърне в реалност, защото дълбоко в душата му се крие вярата,че ще успее. Той е готов да възроди своя феникс от пепелта и осъществи своя мечтателен огнен полет. Той ми доказа, че:

„Човек е голям, колкото са и мечтите му.“

        Това бяха шест вдъхновяващи истории за едни достойни, борбени, необикновени и невероятни хора, които означават много за мен и заемат важно място в моята пирамида на вдъхновението. Вдъхновяващата искра, която задвижва колелото на вдъхновението, се поддържа от тяхната сила на духа. В тях виждам светлината на моя живот. Върнаха ми вярата и надеждата в човечеството. Всеки един от тях прави съществуването ми по-значимо. Това, което ми показаха всички те е, че единственото спасение за реализирането на нашите мечти и цели е в борбата. Тези личности ще останат в съзнанието ми за цял живот. Благодарение на тях вдъхновяващата искра никога няма да угасне. Прекланям се пред всички мои вдъхновители.