Вечната любов
Ето я младата роза. От малка обгрята от силното слънце. Но времето минава, а поляната край нея празна остава, а сърцето и все така плаче. Обляна в злато и сребро, покрита в тръни - ножове опасни - никой не я взема. Покрай нея обикновени минзухари отидоха си от отдавна. А тя стои и чака нежната прегръдка на нечия ръка и капчиците любов от нечие разбито сърце. Красива и нежна, златен сорт, стои и никой няма смелост да сложи край на две страдания, а в замяна само капка кръв да остави. Може би любов не се е родила толкова силна, може би сърцето не може да дава, а само иска. А защо ли казват, че любовта е вечна. Може и да са прави. Но ако беше така, нямаше сладкото дихание на едно цвете да стои само в почвата студена, а щеше да топли нечие сърце. А дали вечната любов просто не е отдаване на една идея и аз сама не зная. Но съм сигурна, че ще дойде краят на нежната робиня на любовта, когато светът осъзнае какво е любовта.
© Нонононон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Може би "Вечното очакване на Любов" или "Неоткритата,Несподелената.."поне аз имам друга представа за Вечна Любов и първо трябва да я откриеш за да се опиташ за я съхраниш за винаги,а доколкото разбирам Младата роза дори не я е срещала (все още я чака..)..Идеята се усеща,но за да отговаря на заглавието може би розичката трябва да е влюбена (макар и несподелено) и тогава,макар да е обречена Любовта й да е Вечна....Поздрав,има потенциал,може да стане много хубаво.
-
Честно казано не го разбрах. Нещо ми се струва, че идеята куца. Имаш и няколко повторения, които мисля, че трябва да изчистиш.
-
МОЛЯ КОМЕНТИРАЙТЕ
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Когато дойде принцът на белия кон, розата ще разцъфне, ще подари сърцето си на него. Той ще я откъсне и както в приказките: три дни яли, пили и се веселили. Първо трябва да се срещнат, да се влюбят и чак тогава...вечната любов. Дано е от първия път, но казват, че я има!