Jul 31, 2008, 8:19 PM
"Вервайте ми, братя и сестри"
1208
0
2
3 мин reading
Любов? Душа? Кой измисли тези понятия? И после кой ги вроди в нас? Бог? Че има ли такъв? Да? Къде го видяхте?
Хайде да поиграем на една игра... Аз задавам въпрос, вие отговаряте наум или пък си пишете... Отговаряйте на всеки въпрос точно, а не: Не бих, не мисля, Да, не?!
Ако сте съгласни, да започваме:
Първи въпрос: Ако бихте прекръстили близък или собственото си дете, какво име му бихте дали?
Втори въпрос: Защо давате име на детето си или на близък?
Трети въпрос: Има ли Бог?
Четвърти въпрос: Ако полетите в небето и отвъд него, ще срещнете ли Бог?
Пети въпрос: Влюбени ли сте?
Шести въпрос: Къде в тялото си усещате любов? В някой конкретен орган? Сърцето?
.........
Сега се питате защо отговаряте на тези въпроси? Истината е, че и аз не знам... нямаше смисъл... прецаках Ви! Не, всъщност не... ето и какво ми се върти в главата...
Толкова безумия в този свят... толкова непознати хора... Толкова въпроси, малко отговори... Толкова глупави въпроси, толкова много отговори...
Отговорихте ли на първи въпрос? Той е свързан с втория... Кръщавате дете или близък, а ако сте отговорили на втори въпрос, че не знаете защо, тогава тук опираме до понятието въпрос без отговор!
Ако все пак сте отговорили на втори въпрос: за да се разпознаваме и прочее, то тогава не се притеснявайте: по принцип всички сме индивидуални - различни по физически признаци. А и да приемем, че го правим, за да става по-бързо назоваването на даден човек ... Представете си една стая с пет човека с името Иван... когато изречеш Иван, как ще знаем към кого се обръщате? Това е едно от безумията на човешкия вид!
Трети и четвърти въпрос са "вързани"... Ако отговаряте, че има Бог, а казвате, че ако полетите няма да го срещнете? Не се връзва? Ако има Бог, вероятно, когато стигнете отвъд, ще го срещнете? Логично, нали? Второ безумие на човек: Ходене на църква, вяра в нещо недоказано - нещо, което вероятно е измислено от Създателя ни... Но едва ли той е толкова мил и дружелюбен, колкото ние си представяме... Кой знае чий експериментален опит сме? На някое извънземно? На космически субект, който е неизвестен за нас? А да...! По-лесно е да мислим, че една маймуна мутирала и оп - осем милиона човеци се избиват всеки ден къде ли не! Интересно защо пък някоя маймуна не я "замъкнем" на някоя нива и да покопае... може пък след стотина години да стане космясал човечец?
Пети въпрос... питах ви дали сте влюбени... сигурно "да"... И ако сте отговорили, че усещате любов в сърцето... Смея се на глас... повярвайте ми... Тук определено не говорим за поезия... правя си социологическо проучване... Моля, бъдете по-сериозни! Не е научно доказано, че сърцето носи хормон, наречен "любов"... Или така е по-лесно да се заблуждаваме... нужно ни е да вярваме в нещо... Ах, този мозък! Постоянно ни контролира... Дали пък в мозъка няма някакъв чип (казано по-човешки), който да ни управлява... казват само 10% от мозъка ни работел на пълни обороти... ако в другите 90% е скрита тайната на живота ни? И може би това, че си мисля за екзистенциалността на човеците, вероятно е поредното човешко безумие... Защо безумие?
Защото когато нямаш отговор за нещо и не можеш да намериш такъв, няма смисъл да мислиш? Впрочем, то по тази логика можем да приемем за безумие всичко, което правим, както и целия ни живот?
Ядем, пикаем, спим, работим? Говорим, влюбваме се, мразим се, бием се?
Колко безжизнено и безполезно звучи така написано...?
Работим за благото на останалите, а когато останалите ги няма за кого работим?
Физическите нужди - напълно излишни в един човешки живот, но ги има!
Влюбваме се, мразим се, бием се - май са малко по-необходими... без тях вероятно животът ни щеше да е скучен, твърде равен...
Така че, хора - мразете или се обичайте!
От това по-голяма радост няма: "Вервайте ми, братя и сестри!"
Хайде да поиграем на една игра... Аз задавам въпрос, вие отговаряте наум или пък си пишете... Отговаряйте на всеки въпрос точно, а не: Не бих, не мисля, Да, не?!
Ако сте съгласни, да започваме:
Първи въпрос: Ако бихте прекръстили близък или собственото си дете, какво име му бихте дали?
Втори въпрос: Защо давате име на детето си или на близък?
Трети въпрос: Има ли Бог?
Четвърти въпрос: Ако полетите в небето и отвъд него, ще срещнете ли Бог?
Пети въпрос: Влюбени ли сте?
Шести въпрос: Къде в тялото си усещате любов? В някой конкретен орган? Сърцето?
.........
Сега се питате защо отговаряте на тези въпроси? Истината е, че и аз не знам... нямаше смисъл... прецаках Ви! Не, всъщност не... ето и какво ми се върти в главата...
Толкова безумия в този свят... толкова непознати хора... Толкова въпроси, малко отговори... Толкова глупави въпроси, толкова много отговори...
Отговорихте ли на първи въпрос? Той е свързан с втория... Кръщавате дете или близък, а ако сте отговорили на втори въпрос, че не знаете защо, тогава тук опираме до понятието въпрос без отговор!
Ако все пак сте отговорили на втори въпрос: за да се разпознаваме и прочее, то тогава не се притеснявайте: по принцип всички сме индивидуални - различни по физически признаци. А и да приемем, че го правим, за да става по-бързо назоваването на даден човек ... Представете си една стая с пет човека с името Иван... когато изречеш Иван, как ще знаем към кого се обръщате? Това е едно от безумията на човешкия вид!
Трети и четвърти въпрос са "вързани"... Ако отговаряте, че има Бог, а казвате, че ако полетите няма да го срещнете? Не се връзва? Ако има Бог, вероятно, когато стигнете отвъд, ще го срещнете? Логично, нали? Второ безумие на човек: Ходене на църква, вяра в нещо недоказано - нещо, което вероятно е измислено от Създателя ни... Но едва ли той е толкова мил и дружелюбен, колкото ние си представяме... Кой знае чий експериментален опит сме? На някое извънземно? На космически субект, който е неизвестен за нас? А да...! По-лесно е да мислим, че една маймуна мутирала и оп - осем милиона човеци се избиват всеки ден къде ли не! Интересно защо пък някоя маймуна не я "замъкнем" на някоя нива и да покопае... може пък след стотина години да стане космясал човечец?
Пети въпрос... питах ви дали сте влюбени... сигурно "да"... И ако сте отговорили, че усещате любов в сърцето... Смея се на глас... повярвайте ми... Тук определено не говорим за поезия... правя си социологическо проучване... Моля, бъдете по-сериозни! Не е научно доказано, че сърцето носи хормон, наречен "любов"... Или така е по-лесно да се заблуждаваме... нужно ни е да вярваме в нещо... Ах, този мозък! Постоянно ни контролира... Дали пък в мозъка няма някакъв чип (казано по-човешки), който да ни управлява... казват само 10% от мозъка ни работел на пълни обороти... ако в другите 90% е скрита тайната на живота ни? И може би това, че си мисля за екзистенциалността на човеците, вероятно е поредното човешко безумие... Защо безумие?
Защото когато нямаш отговор за нещо и не можеш да намериш такъв, няма смисъл да мислиш? Впрочем, то по тази логика можем да приемем за безумие всичко, което правим, както и целия ни живот?
Ядем, пикаем, спим, работим? Говорим, влюбваме се, мразим се, бием се?
Колко безжизнено и безполезно звучи така написано...?
Работим за благото на останалите, а когато останалите ги няма за кого работим?
Физическите нужди - напълно излишни в един човешки живот, но ги има!
Влюбваме се, мразим се, бием се - май са малко по-необходими... без тях вероятно животът ни щеше да е скучен, твърде равен...
Така че, хора - мразете или се обичайте!
От това по-голяма радост няма: "Вервайте ми, братя и сестри!"
© Лефтерчо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Вярата и нейните послания са ни завещани в светите писания от някой, който всъщност е от бъдещето за да е възможно ако се срещнем в бъдеще да има за какво да разговаряме. Струва ми се че и времената, в които живеем са провидени от него, но това не ни освобождава от отговорност.
-
Дрън-дрън!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
