azure_f
23 results
Стъпките по пода не са мои -
отдавна в дома ти не съм идвала.
Далеч са дните, когато
приютяваше ме и в мислите
и в сърцето си… ...
  689 
Усещам, че си идвала -
оставила си аромата си навсякъде.
Чувствам студените
отпечатаци от ръцете ти по себе си...
Виждам постъпките си, ...
  975 
Объркана, изпусната,
на връхчето на пръстчето
приседнала.
Объркана, изпусната,
изгубена във тишината ...
  836 
На върха на карфица,
облян във пот
твориш изкуство
и даваш живот...
Сред хаоса на дните, ...
  705 
" това, което за гъсеницата е краят на
света, за детето е пеперуда "
Когато бях обикновен човек, виждах снега единствено бял. Когато бях художник, виждах в него стотици нюанси. Когато бях обикновен човек, виждах прозореца като част от сградата. Когато бях затворник, виждах в него частичката си свобо ...
  1807 
"Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам" ( Паулу Коелю) - така би казал всеки истински оптимист. Дали да вярваш или не в подобно твърдение - имаш правото сам да решиш! Сам трябва да избереш дали имаш в себе си силата да вярваш, по вапцаровски, че "утре ще бъде (живота по-хубав,) ж ...
  12262 
Едно по едно събрани,
напъхани в пакетче
с панделка отгоре,
с картичка и обяснение -
така дори да беше, ...
  758 
Чуваш ли дъжда -
капките, които докосват дланите ти?
Чуваш ли как са се сгушили птиците?
Премигат лампите тук-там, изчезват...
Чуваш ли стъпките - ...
  729 
Запали свещта,
за да видиш бъдещето.
С малката й светлина
проправи си път в тъмното.
Обгърни с топлината й ...
  1026 
Парченце от мен
остана някъде отзад.
Друго пък се загуби
по пътя за напред
и също зад гърба ми остана. ...
  728 
Лед сковал нозете.
Цял порой мечти
изгубени се лутат.
Кървят надеждите,
ранени след поредната война. ...
  732 
на тях...
Тръгваш нанякъде
и спътници много!
И сякаш всеки с поглед
обещава, че ще бъде с теб! ...
  847 
Винаги трябва да те оприличават на някого!
Сякаш не може да си ти!
Все ще се намери някои да каже: "Колко прилича на него, нали?". Постоянно трябва да се казват подобни неща, никога не може да си различен. Като се е почнало още от раждането ни: "Ох, има очите на мама, ама устенцата са на тати!". Все ...
  1752 
на П. Н.
Без театъра живота го няма -
без да се ровиш в стар реквизит,
и сред шапки, перуки, костюми
не откриваш собствения си лик... ...
  751 
Ще идвам, ще се връщам -
сякаш никога не съм си тръгвала!
Ще моля, ще искам -
сякаш винаги съм го заслужавала!
Ще казвам, ще лъжа - ...
  705 
Някъде в средата на центъра,
някъде в дълбокото на плиткото море,
някъде в тъмното на светлината,
някъде в усмивката на тъгата,
някъде в щастието на болката, ...
  682 
Обсебил цялото съзнание,
измислил страха и загубата!
Пожелал властта над всички
и битка след битка успявал!
Изправен пред ужаса, ...
  621 
Натежали, клепачите заспиват,
изплакани по целия живот.
Последна глътка въздух,
приютила цялата любов.
Натъртено, сърцето спира, ...
  1153 
Не искам рани по ръцете си
от опити да задържа
рушащи се стени наоколо,
следи от чужди пръсти,
ровили се из душата ми ...
  662 
Изправен на сцената
до най-великия актьор!
Застанал в публиката
до най-горещия му фен!
Коя от двете страни - ...
  592 
на Дариа
Поглед в невидимото
зареян...
Усмивка от слънчеви
лъчи... ...
  1079 
Свита на кълбо,
побираща се в дланта ми,
трепереше и последната ти мечта!
Изоставена, незнаеща къде е
и какво да прави сама, ...
  1209 
Родих се,
а ме беше страх да остана
дори за малко!
Родих се,
защото така ми било писано, ...
  745 
Random works
: ??:??