високо

говори!
и ние ще се смеем
плачи!
и ще се смеем
и винаги ще знаем
толкова повече от теб
и споменът
заема малко място
заменим
и скучен
някъде,
където
не виждаме нищо
или виждаме теб
и забравяме
все едно е.
кой знае по-добре от нас,
че ти си добре и не страдаш?

и помня всичко
и знам, че е еднакво,
но тук е толкова топло
само още малко
само още малко
щастливи
как си?
защо не светиш?
как си?
защо не светиш!?
ти

ЗАЩО?
АЗ.
СПРЕТЕ!
НИКОЙ!
НИКОЙ!
ЧУПИ СЕ
ТРЕСКИ
ВСИЧКИ
ВЪН И БЯГАТ
ВСИЧКО ТОВА
ВСЕКИ МОМЕНТ
ОБРАТНО
ТОЧНО, КАКТО МЕН
НЯМА ДА СЕ СМЕЯТ
АЗ НЕ СЪМ ЗАД ДУМИТЕ
ВИЖДАТЕ ЛИ МЕ?
ЗНАЕТЕ ЛИ?
НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН
КАКВО ИЗОБЩО ЗНАЕТЕ?
ЛИЦЕ В ЗЕМЯТА
ГЛАСЪТ ПОТЪВА ВЪТРЕ
КАЖИ! КАЖИ!
НОКТИ
ДЪЛБОКО
ПОГЛЕЖДАМ ВЪТРЕ
ИСКАМ ДА ВИДЯ ОЧИТЕ
СМЯХ, НАЛИ?
СМЯХ!
ЩАСТЛИВИ?
МОЖЕШ ЛИ ДА ВИДИШ?
БЯГАЙ!
ТОВА СИ ТИ!
ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ПРОМЕНЯШ
ПЪРВОТО, КОЕТО ВИЖДАШ
БЪДИ МЕН!
НЕ ИСКАШ ЛИ ДА
БЪДЕШ МЕН?
ЗАЩО?