Време. Няма да бъда нито първата, нито последната да разглеждам тази така изтъркана и нищена от философите тема. Има милиони интерпретации на Времето, Време като метеорологично понятие, Време като преследвач, и Време като съкровище, и Време като какво ли още не. Моят поглед към Времето представлява поглед към него чрез и през самото Време.
Казват, че дните на всеки човек на Земята са преброени, че всички умираме, и е така. Всички имаме като подарък от Вездесъщия по едно малко късче от безбрежното четвърто измерение и правото да се разполагаме с него както намерим за добре. И ако ние вървим през целия си живот по така познатия на всички прашен и болезнен път, докато Времето ни намалява, то това означава, че Времето – то е път. Дължината на битието ни, „километрите“, които „извървяваме“ преди края, моментите, които прекарваме в спокойния уют на любящо семейство или насред бурна, жестока, понякога гладна, а често и кървава битка, за да удължим земния си път – във всичко това присъства Вре ...