May 19, 2020, 10:51 AM

Всяка тайна е махало 

  Essays » Phylosophy
950 0 4
2 мин reading

  Всяка тайна е махало

 

 - 1 -

  Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме, че вибрациите ни привличат точно това, за което сме готови да научим и проумеем, за да минем в следващото ниво. Но ако не искаме да се освободим от емоционалните си товари,  ще буксуваме и ще се давим в собствените си сосове и ще се блъскаме в стени от невъзможности.  С времето осъзнаваме, че враговете ни стимулират много повече от приятелите – държат ни нащрек, в кондиция и се амбицираме да им доказваме куп неща, които в крайна сметка са ни от полза. В отношенията ни с врага има тръпка, очакване, преодоляване... само да не спираме... 

 

- 2 -

     ... Лъжа е, че е най-тъжно вечер. Ужасът е на зазоряване, когато за пореден път се бориш, за да заспиш, без да си сигурна дали искаш да се събуждаш. Специалните ми мигове са тихи... Страхът опарва сълзите. Пролуката между минало и бъдеще става пропаст. Объркана в собствения си свят, не знам каква посока да заложа. Набраздените мисли чакат семенцата, които ще посея на разсъмване... Но внимателно пазя нишката мрак, по която в мен се прибира паякът. Как искам да се освободя от него, за да не се оплитам повече в мрежите му. Но съм милостива и не го убивам... И приютявам болката. Да ме учи.

 

- 3 -

  „Всичко” и „нищо” са крайни точки на махалото и твърде лесно то може да се превърти и да премине от едната в другата точка... Анализът понякога разваля усещанията и ни вкарва в нежелани посоки... Не че не трябва да анализираме, но въпреки това решенията най-често идват спонтанно, напук на всичко или нямащи нищо общо с разумните доводи. Болката разчупва черупката, която обвива разбирането... Дали предпочитам да не съм разбрала (осъзнала) вместо да не изпитвам болка?! И се сблъсквам с моето тъжно „Аз”, което винаги много още може да поеме, но все нещо му липсва, за да усети какво е пълнота там, където мечтите имат среща с вятъра...

 

                                                                                                    © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1511 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сблъсъкът е движение; желаният покой, "където мечтите имат среща с вятъра..." всъщност е вибрацията на Духа с голяма сила и честота, която мами сетивата и той изглежда неподвижен... Празник е наистина да споделиш мечтите...
  • Честит празник, Павлина!🤗
  • Изстрадано е...
  • Три фрагмента, които носят почерка на една изтънченост:солта и пипера в тази философска гозба се крие от "всичко до нищо."
    Но има ли определение за "всичко "и "нищо ",освен като философски понятия?
    Всъщност това е проекция на безкрайността:там материята липсва.
    Кой може да ми покаже "всичко "и "нищо"?
    Благодаря, Павлина,че ме въведе в този свят на разсъждения.
    Много ми допада този стил на откровение, който води към катарзис.
    Поздравления!
Random works
: ??:??