Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали има живот след смъртта. Ако наистина съществува задгробен живот, дали е по-хубав от „предгробния“? Или пък може би съществува прераждане. Дали може да се преродим в кон, мравка или пък амеба? И тук идва наистина важният въпрос: готов ли си да се откажеш от настоящия си живот, ако знаеш, че задгробният е по-хубав, или пък ако знаеш, че ще се преродиш като син на арабски шейх, например? Ако си наистина убеден, че те очаква нещо хубаво след като умреш, готов ли си да пожелаеш смъртта в името на това, което те очаква след нея? И обратното, готов ли си да се откажеш от живота си, ако знаеш, че нищо хубаво не те очаква до края на дните ти (без да си сигурен в съществуването на задгробен живот или п ...