Казват, че всеки човек греши, казват също, че всеки човек е уникален. Според мен и двете са верни и взаимно свързани, защото именно грешките ни правят уникални, те изграждат нашия образ от уникалности, който наричаме идентичност. Да грешиш е най-човешкото нещо на света, а да се стремиш към поправянето на грешките си, това е красиво и придава смисъл на човешкия живот. Но човек никога не може да бъде съвършен, никога не може да поправи всички грешки в себе си. Значи ли това, че човешкото съществуване няма смисъл? Щом поправянето на грешките осмисля живота ни, а ние сме неспособни да ги поправим изцяло, тогава защо се стремим към това, едва ли някога ще се даде отговор на този въпрос. Но аз вярвам в това, вярвам, че човек се ражда като нищо, има може би само някои отправни точки и от него зависи дали ще ги следва, дали ще излезе от линиите, предадени му генетично, дали ще се вмести точно в тях, или дори няма да ги достигне. Житейският ми опит не е никак дълъг и всеки ден откривам част от себе си, всеки ден ставам това, което искам, или може би трябва да бъда, всеки ден съм по-близко и еднакво далеч, всеки ден се старая да се усъвършенствам, но в крайна сметка никой не достига съвършенството. Зная, че е така, но аз съм човек и се определям като такъв, следователно аз съм такъв. И в мене е заложено да преследвам недостижимото. И може би един ден, когато краят наближи, ще разбера истината за себе си, но сега това е истината, в която вярвам. Може и да греша, но нали съм човек, знам, че ще ме разберете, защото и вие сте.