За или против самоубийството
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Самоубийството е явление, на което нерядко ставаме свидетели. Често пъти то може да се разглежда като акт на отчаяние - на безизходица. Спомням си как една майка - вдовица, през 70-те години на миналия век бе оставила за момент дъщеря си пред магазин на ул.Цар Иван Асен II, за да купи храна за вечеря. Момиченцето се заиграло в близост с трамвайната линия, не видяло трамвая и буквално било смляно от колелетата му. Още същата вечер майката се обеси, за да прекрати угризенията си и пълната си обреченост. Това самоубийство се явява очевидно един видим изход от ситуацията.
Днес е модерно да се говори за евтаназия. Съществуват специални клиники, например в Швейцария, където такава се извършва срещу подходящо заплащане. Мотивът, който кара някои хора да прибегнат към евтаназия най-често е неизлечимо тежко заболяване. Една инжекция ги избавя завинаги от страданията. Написани са находчиви наръчници за самоубийство, в които се изреждат редица способи човек да се прости с живота по един по-комфортен начин. Много съм разсъждавал по темата и ако се реша някога на подобна стъпка, то ще си послужа с планината. Вариантите са два. Или скок в дълбока пропаст като Бански суходол, за да има един прощален полет. Или прибягване до услугите на т.нар. Бяла смърт. Просто сядаш в снега и се оставяш да замръзнеш, заспивайки прощален и вечен сън. Може би вторият начин е по-препоръчителен за същества от нежния пол и за страхливи мъже. Нима това не е смъртта, на която се подложи и нашият алпинист Христо Проданов на слизане от Еверест, както и Гюнтер Меснер при Анапурна - брат на легендарния алпинист Рейнхолд Меснер /все още жив/, покорил всички най-високи върхове на планетата.
Един от бащите на екзистенциализма - Албер Камю, твърди, че самоубийството е най-висшата форма на поетична изява на индивида. Не зная колко биха пожелали да се изявят като поети именно по този начин, но сред поетите нерядко има самоубийци. Пример на много надарен български поет приключил живота си със самоубийство е Пейо Яворов, както и талантливият български поет Пеньо Пенев, когото аз лично помня с финала на стихотворението му "Тъжна неделя":
"Няма истина!… Няма лъжа! –
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа –
тишина… самота… и студено."
Пример е и Петя Дубарова, простила се с живота си на девическа възраст. Забележителният руски поет Сергей Есенин също слага сам край на живота си, оставяки ни своя покъртителен предсмъртен стих:
"До свиданья, друг мой, до свиданья.
Милый мой, ты у меня в груди.
Предназначенное расставанье
Обещает встречу впереди.
До свиданья, друг мой, без руки, без слова,
Не грусти и не печаль бровей, —
В этой жизни умирать не ново,
Но и жить, конечно, не новей."
Геният на математиката Еварист Галоа, загинал след дуел от тежка огнестрелна рана на 20 годишна възраст, също е пример на самоубиец, защото той отлично е осъзнавал че отива на сигурна смърт, изправяйки се срещу един от най-добрите стрелци на Франция. По тази причина в навечерието на дуела Галоа трескаво описва в малка тетрадка своята забележителна Теория на групите, обезсмъртила го десетилетия по-късно. Но Галоа бил и силен поет. Затова той вдъхновено надраскал на същата тетрадка и предсмъртния си стих, чийто собственоръчен превод ви привеждам
по-долу:
"Вечният кипарис ме обгръща -
по-блед от бледата есен,
навеждам се към гроба!"
Въпросът - следва ли да завършим живота си чрез самоубийство е смислен само ако се намираме в цветущо здраве и къпани в море от щастие. Донякъде той се припознава в Хамлетовия въпрос: "Да бъдеш или да не бъдеш?" Този въпрос се поражда по естествен път от желанието на индивида да съгледа ценностна първооснова на живота, а не да го живее по инерция. С други думи - е ли градивен животът? Сам по себе си той дава ли нещо като етап от развитие встъпващо в друго измерение, или е просто нещо състояващо се само тук и сега - без никакво продължение. Ако е второто, то какъв е ценностният смисъл от живота? Спомням си как навремето един 19 годишен младеж постави ребром пред мен този въпрос с упование да му дам ясен и просветляващ го отговор. Помолих го да продължи да живее и сам да потърси отговора, но той искаше този отговор начаса, а аз не можех да му го дам в мотивирана форма. Какво стана с този младеж не зная. Пътищата ни се разделиха. Но няма да забравя отчаяния му порив към истината.
Често ни учат и наставляват, че самоубийството е греховен акт, че Бог ни е дал в дар живота и само той има правото да го прекрати, но тази хипотеза е недоказуема. Ако човек има реална свободна воля, то тя кулминира именно в самоубийството като най-висш акт на нейната изява. Повтарям, тук не разглеждам ситуация на пълна безизходица, отчаянието от която може да ни внуши идеята за самоубийство. Тук анализирам самоубийството като философски избор и предпочитание пред живота. Само такъв вид самоубийство представлява висша ценност, защото е изцяло акт на свободна воля, а не на фактическа принуда.
Нерядко влюбените прибягват до самоубийство. Класическият пример е този на Ромео и Жулиета. Има и редица случаи на нещастна любов, които действат хипнотично на младите и те прибягват към акт на самоубийство. Но това не е правилният изход. Когато един човек на зряла възраст в добро здравословно и ментално състояние, добре обезпечен финансово и познал любовта, реши ръководен от чисто логически съображения да посегне на живота си, то аз мога само да го поздравя. Защото това ще означава, че той е получил вид дълбоко прозрение за живота като нещо безсъдържателно и безсмислено и по по тази причина иска да го прекрати, проявявайки чрез този акт една висша целесъобразност. Страхът от смъртта е чисто инстинктивен и сякаш не ни позволява да размишляваме пълноценно за нея. А всъщност, ако дълбоко се замислим, смъртта съществува само за другите, които остават след нас. За нас самите смъртта означава изключване на оператора ни за реалност. Ние и имаме оператор за пространство, оператор за време, оператор за съвест, и бихме могли да развием съответните умения да включваме на по-голяма мощност или напълно да изключваме тези оператори. Един опит да се извърши изключване на оператора за реалност е известното сътояние, до което достигат индийските йоги, наречено самадхи. За целта те използват редица техники от т.нар. раджа йога и могат да достигнат до висши сили, наричани от тях сидхи, чрез които да командват определени компоненти на реалността. Например чрез мантрата Рам те могат да командват огъня /или казано другояче да накарат Зевс да им служи/. Чрез мантрата Хрим могат да командват дъждовете. Излиза, че мантрата "Сезам, отвори се" не е само една измислица от "Хиляда и една нощ". Ако постигнем съответна степен на общение с оператора си за реалност, изведнъж много неща, които са изглеждали значими и съдбовни за нашия живот, могат да изгубят властта си над нас и ние да се освободим дори напълно от тях. По аналогичен начин можем да се освободим и от живота в това чисто животинско негово измерение. В една своя повест фантастът Клифърд Саймък говори за лоптерите - същества, изкуствено създадени, приличащи на вълци, особено подходящи за изследване на Юпитер. Така се случвало, че лоптерите пращани на Юпитер не се завръщали. Ни вест, ни кост от тях. Тогава решили да изпратят на Юпитер, преобразуван в лоптер, авторът на този експеримент. Но когато той стъпил на Юпитер изведнъж усетил, че все едно е попаднал в родината си и всяка мисъл за връщане тутакси се изпарила.
Може би схващате накъде бия. Но тъкмо, когато е започнало да ви става интересно, аз ще спра дотук, оставяйки ви да си поблъскате сами главите по-нататък.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Най-лесно е да се самоубиеш,... трудно е да живееш
-
9. Стойчо, прав си. В мен тече и римска кръв /но не ромска!/. А освен това и кръв от звездите.
10. Йоана, много точно отбелязваш за свободната воля. Там е квинтесенцията на есето ми.
11. Дон Бъч, скъпи Приятелю! Прости ми. Ако знаех какво си преживял, нямаше да се осмеля да публикувам есето си. Ще ти пиша отделно на Лични.
12. DPP (SMooth), аплаузи за хубавия и стойностен коментар.
П.П. Почувствах се вдъхновен от вас, колеги по перо и приятели. Вашето топло внимание и неформално отношение ме стимулира за по-нататъшни публикации в раздел Есета. Признателен съм ви! -
Дълбоко съм трогнат от подкрепата ви, любезни колеги, без значение каква форма сте избрали. А сега за коментарите ви:
1.Самовила, няма значение поводът довел до прозрението на Хамлет. Важно е самото прозрение. Когато сградата е готова ние махаме скелето, нали. Нютон е открил чрез паднала върху главата му ябълка формулата за гравитацията, но ние не тачим ябълката, а формулата. Въпросът на Хамлет не се свежда до това, дали го е стягал чепикът. Иначе какъв въпрос би бил той?
2. Ивита, целта ми е да предпазя от самоубийство слабите психически. Благодаря ти, че ми помогна!
3. Красимире, каквато и да версията за смъртта на Есенин, предсмъртният му стих доказва, че е има намерение да се лиши от живота си. За Бояджиев - благодаря.
4. Зигфрид, отлични разсъждения достойни за пръстена на нибелунгите!
5. Бояна, коментарите ти са просветляващи
6. Руми, както винаги правиш задълбочен коментар.
7. Ив, благодаря за уточнението.
8. Дани, интересни цитати и мисли сподели. -
Интересни размисли, както в есето, така и в коментарите. Съгласна съм с много от изказаните мнения, но за мен разликата е тази - сблъсквал ли си се лично със самоубийство и самоубиец, близък или познат. Разликата в гледните точки и разсъждения стават коренно различни.
Много подкрепям мнението на Дон Бъч и то поради същата причина - близък мой роднина се реши на тази стъпка. За мен, това е едно изключително трудно решение - видях това, през което мина човекът. Медицината го определя като патология в психиката. Всяка мисъл за смъртта е патология, защото сме създадени да живеем и да се развиваме.
Според мен, всичко е въпрос на околни обстоятелства и фактори, все пак ние сме пряка функция от тях. Не живеем в изолиран свят, няма как да се изолираме. Няма как да кажем, че едно такова решение е взето без странични подбуди, каквито и да са били те. И пак, лично според мен, евтаназията е приемлив край - някои болки и мъки са наистина непоносими. -
Мисля, че би простил нахалството да опитам да преформулирам заглавието ти, приятелю. В този му вид то е непоносимо за мен, но аз съм твърде много лично обвързан. "За правото на свободен изход" - бих го казал така. Защото зная, че заменената думичка стряска мнозина. Интересни ми бяха коментарите по-долу. Философско-теоретични, спокойно добронамерени. Дано си останат такива! Аз съм дамгосано дете и може би имам право да кажа нещичко по въпроса. Бях твърде млад, когато ме сполетя бедата, още момче, не мъж. Видях стигмата и страха в очите на хората. Много повече ужас, отколкото съпричастие. Ако майка ти е сторила това, значи не е била окей, и ти, нейният син, също не си окей за нас. Отне ми 15 години да спра да крия истината. Срам? Не. Тесногръдие - да. Катон Млади го е направил в името на Римската република, Боби Сандс в името на свободата на страната си. Този акт е присъщ на издигнатите духом. Мотивите не могат да се разгадаят в пълнота. Последните думи ще помня докато живея.
-
Човек, принуден от обстоятелствата, не може правилно да разсъди разумно ли е да се самоубие или не. Но човек, на който всичко му е наред, пак може да бъде принуден от обстоятелствата да се самоубие – щастието да го е довело до състояние на лежерност, граничещо със скука, или пък да го изпълни с чувство на авантюризъм и желание за „покоряване“ на смъртта чрез преждевременна среща с нея. Ако на човек му хрумне идеята за самоубийство, може да си каже: „може би сега ми действат усилено някакви обстоятелства, случайни събития (даже може някой с някаква технология умишлено да ми слага лоши мисли в главата), и в такъв случай защо да се самоубивам, по-добре да изчакам, да проверя“. Философия, логика, вяра в Бог – все начини за добър изход от заплетени ситуации – особено, когато има поне искрица желание за живот. Наистина, въпросът за самоубийство е смислен, само когато е проява на свободна воля, а тези случаи са много редки. Да живеем е уважение към съществуването ни. Много интересно есе!
-
Младен, разсъждаваш като древен римлянин.Ще акцентувам върху това, че за римляните (нотабилите),хората на честта, смъртта е изход да се опазят от силните на деня, които могат да ги опозорят!
За смъртта на Сергей Есенин имаше руски сериал "Есенин",главата роля изпълнява Сергей Безруков.Добре е да го гледаш и сам ще разбереш за смъртта на поета. -
Смятам, че няма такъв - в отлично здравословно и ментално състояние, добре обезпечен финансово и щастлив в любовта човек! То затова се казва състояние, защото е в непрекъсната динамика - ту нагоре, ту надолу. Идеалистичната представа за щастието на другия е измамна - всеки живее със собствената си драма и по своему страда от нещо или за нещо, макар понякога да не иска да го признае и дори да изглежда, и се държи външно като удовлетворен от живота в пълния му смисъл. Страданието, ако не говорим за умиращ буквално човек винаги е заложено в нас на ментално ниво. Харесвам една мисъл на Шопенхауер - "И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи - нищо на света", а пък Кант е казал - "Щастието е идеал не на разума, а на въображението". Абсолютно споделям и двете философски твърдения.
-
За или против. Разумен въпрос. Свободен избор, нали така се казва и в Библията. Питам: ако ти се роди дете с недък ти би ли решил да прекратиш" обреченият" му живот! Как ще живееш по нататък. Ето и отговорът за абортите засегнат преди известно време. Причината е друга тема. Всяко нещо случило ни се(по точно) дадено ни в този наш сегашен живот е, с някакъв смисъл. Животът ни се дава и нямаме право да си го отнемаме. Забранено е! Скоро гледах бг. филма"Обич" и там героинята(Н. Коканова) чрез автора казва: ако ти до вчера си бил само ти, сега когато сме спасили живота ти, имаш една отговорност и пред нас. Не можеш даживееш ,както преди, ние сме се борили за теб". Затова лекарската професия е хуманна. И може още да се дискутира. Въпрос със задълбочен отговор!
-
Темата за експеримента с живота, хедонистичната му употреба, обичайна за бохемата, е свързана и с проблема за самонасилствената смърт. Тоест, човек дотолкова става необуздан в житейските си решения, приемащ единствено авторитетно потвърждение, че достига до крайния предел, желаейки да постави и смъртта в своя власт. Суицидността и съзнателното решение за отказ от живота, се приема от медицината за патология. Макар, че в областта на евтаназия, науката, предназначена да лекува отстъпва от призванието си и се проявява като убиец. Въобще самият човек, който взима преднамерено и хладнокръвно решение за самоубийство влиза в ролята на убиец. И то по начин, по който не си оставя миг живот за преоценка, за осъзнаване, за осмисляне, защото смъртта затваря вратата на тази възможност. Това е безжалостно убийство, което постига пълно самозаличаване на човека.
-
Осъзнатото самоубийство е акт на гордо презрение към света, което показва, че човекът няма истински смисъл в живота, в който момента на смъртта винаги е неизвестен. Самоубийството в крайна сметка е подчинение на света, който е враждебен на човека, понеже лежи в зло. Така че, при самоубийството победител е светът, а самоубиецът е просто негово оръдие. При самоубийството е изпълнена волята на злото, което иска смъртта на човека.
-
Интересна тема и есе, подтикващо към размисъл!
Ето моите разсъждения: “(...) самоубийството е греховен акт, че Бог ни е дал в дар живота (...) но тази хипотеза е недоказуема. Ако човек има реална свободна воля, то тя сублимира именно в самоубийството като най-висш акт на нейната изява.“ - именно защото е недоказуемо, алтернативата също е недоказуема, разсъждавам аз. Ако аз не помня да съм се създавал, защо да мога да се самоубия? Ами ако се окаже че нищо не съм разбирал? Кой съм аз в случая да разбера има ли или няма смисъл живота и живеенето? Нима не съм твърде малък, си мисля. На мнението съм, че смъртта си идва когато и толкоз. Преди това, ми е напълно немислимо да се мисли за самоубийство, аз лично смятам, че такова право не ми принадлежи (дори чисто философски, като изключим религиозните вярвания). Не мога да го оправдая в нито един случай. И съм съгласен с Иви по точките, които тя повдига! Браво отново за темата и смелостта да я предложиш за размисъл! 🙂 -
За смъртта на Есенин все по-усилено се лансира друга версия. С Маяковский да го сменим, ако трябва да е руснак. Същите съмнения има за неговата смърт. За по-сигурно бих заложил на Димитър Бояджиев.
-
Привет, Маестро!
Интересна тема!☺
Мисля, че изборът на човек да предпочете преждевременно смъртта, не означава свобода! Такова определение се използва, ако искаме в момент на слабост да оправдаем чисто човешките си постъпки.
За мен истинският избор стои над човешката воля. Защото е свобода Свише - да бъдеш точно Тук, точно Ти, сега, с Тези Родители и с Тази Съдба. Това е Пътят, по който бихме натрупали Опитът от който Вселената има нужда. Подреденият хаос.
И субективният избор на мравката има значение, за да върви системата напред.
Фактическата принуда също не оправдава подобен акт. Сами идваме и сами си отиваме. В краткия си миг вечност, наречен живот , трябва да сме готови за всякоя раздяла, защото Животът е дар, но и наказание.
А Раят на Юпитер? Не мога да кажа за него. Знам само, че Раят е в нас също толкова, колкото и адът! И сме отчайващо несъвършени за Вселената, защото се ръководим от емоции. -
Интересна тема. Но понякога философската мисъл е стерилна, особено ако не почива на логика. Например, защо някой в цветущо здраве и изпълнен с щастие ще иска да сложи край на живота си поради чисто философски подбуди? Може би поради суета? Дори и Хамлет си е имал доста проблеми и тази мисъл не му е дошла просто от каприз. Не се сещам за такъв случай честно казано. Ромео и Жулиета пък са били обречени никога да не могат да бъдат заедно и затова са го направили.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
