Категоризацията на чувствата е многоетапна, сложна и продължителна дейност. Разбиването и разчленяването на всичките тези усещания, движещи се и бягащи в сетивната ми личност, ме изгражда и разрушава едновременно. Създава в мен многоетажност на душата ми, с различна оцветеност и аромат, с пъстри окраски, с многообразие и същевременно наличие на цялостност и взаимна обвързаност. Разбива представите ми за сила на духа сам по себе си. Самостоятелността в чувствата не я толерирам. Моноспектаклите в живота нека си останат само на ниво сцена. Нека бъдат разлепени афиши по централните алеи, нека публиката просто наблюдава. Билети ще има винаги:) Този вид перформанс е минималистично предложение за изява на персонажа, за натрапване на качествата и характеристиките му, за поглед към него. Но дълбоката и същинска част е скрита под камуфлажа на иронията и преструвките. Там се е сгушила в страх от предоверяване, пренараняване, презаобичване, може би? Зависимостта сама по себе си е пагубна и води до развиване на мании, но затова съществува умереността, която балансира случващото се. Та нека бъдем истински, да танцуваме в ритъма на живота, в ритъма на действителността! Животът дава поле за изява, а ние намираме пътя към него и просто се самопрезентираме!
© Десислава Тодорова All rights reserved.