Спомням си с доза умиление ученическите си години от края на осемдесетте на миналия век, когато за всяко съчинение, есе или разработване на тема нашата учителка по литература ни изпращаше в градската библиотека, която по това време се помещаваше в едно от големите читалища. Читалището носеше името „Развитие“ и бе създадено през 1870 г. Запомних лесно годината на неговото основаване, защото то вече бе съществувало 100 години преди аз самият да се родя.
Притихналата атмосфера на читалните, приглушената светлина и топлината обгръщаха часовете, които трябваше да прекарваме сред книгите в библиотеката.
Днес градската библиотека е в модерната и съвременна сграда на Дома на културата, носещ името Мара Белчева.
Родих се да живея в бури
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
Това са стихове, написани от Мара Белчева. Нейната личностна житейска история е то ...