Казват, че пътят към успеха бил трънлив... Какво ли знаят хората за цената, която трябва да бъде платена? Те виждат опаковката, фасадата, маската – както и да го наречем, с една дума, хората виждат резултата. Подозират, че той се дължи на нещо – талант, късмет, труд или пък връзки. Не знаят в пълнота колко усилия са били положени, колко време е било необходимо гъсеницата да се превърне в пеперуда, грозното пате да се превърне в лебед и т.н, и т.н.
Крайният продукт е важен. За жалост, сме се превърнали в консуматорско общество. И това не е тайна за никого. Работим по цял ден (за някого другиго обикновено), постоянно гледаме часовника. Отброяваме часове, минути, секунди...Всеки ден сменяме датата на календара, но не сменяме деня. Всеки ден потресаващо много прилича на предходния.
Бързаме да си тръгнем от работа. След това потегляме към близкия магазин и си купуваме провизии. Взимаме си ги наготово – пакетирани стоки, транжирани меса, „пресни” зеленчуци и плодове от оранжерии или пък внес ...