За мен, живота и разводите

Dec 27, 2006, 1:21 AM

Essays

2222 0 5

2 мин reading

Ще си позволя да ви разкажа малко за мен и моя живот. Доста съм млада. Още по-инпулсивна, горда, ревнива, злопаметна… Да, ама за скромните ми 17 години съм преживала доста. Може да звучи пресилено, но за съжаление е факт.
Историята на семейството ми е образцов сценарии за сапунен сериял и то от онези най-дългите, дето не можеш да им запомниш героите, защото са твърде много и твърде често се сменят. И аз се вписвам там някъде в картинката като образцовата дъщеря, която всъщност не е чак толкова примерна. Все по-често се замислям за факта, че животът си тече, че баща ми все по-рядко се сеща за мен, а майка ми работи до все по-късно, че той е все по-арогантен, а тя вес по-изморена. О, те се разделиха преди много години. Не, те никога не се скараха, не, те все още са „приятели”. Но понякога няма нужда от думи, студът го усещаме по друг начин. Нима не е парадокс, че живеехве в луксозна къща, а всъщност нямахме нищо, че седяхме един до друг на масата, но всъщност бяхме и сме толкова далеч? Сълзите бяха скрити, но раните се виждаха, защото там под скъпото палто туптеше раненото сърце на майка ми, докато зад марковата врътовръзка на баща ми нямаше и помен от сърце. Не, аз не ги обвинявам за раздялата, защото иначе нямаше да съм това, което съм. Макар и да пораснах малко по-бързо и да осъзнах, че живота може да бъде и гаден, малко по-рано. Това ме направи по-силна. Не го пожелавам на никого, но когато любов вече няма, няма смъсъл от лъжи. Но защо трябва да се стига до тук? Аз имам нужда и от двамата, но те са твърде заети, аз имам нужда от внимание, но времето е пари, а аз все още не мога да плащам…Тъжно, а? Знам само едно, че ако имам дете никога няма да позволя това да се случи, че внимателно ще избирам баща му, че винаги ще имам време да присъствам на първите учебни дни, на всички онези мероприятия (концерт на детския хор, на балетната трупа, на рециталите и изложбите на детски картини). Зная, че има деца и в по-лошо положение от моето, че винаги може да бъде по-зле, но това не ме утешава. Искам всички вие, които сте родители или някога ще бъдете да се замислите. Искам да изкрещя в лицата на всички, че живота е кратък, а детството още по-кратко! Да, вие обичате детето си и искате да му осигурите добър живот, но това ли всъщност правите? С парите няма да можете да върнете времето назад, защото някъде там между сметките и служебния обяд то ще порасне и вие ще пропуснете този момент!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

i_f (Ирида Фей)

2009-01-25T01:34:04+02:00

Не се заричай за бъдещето... Есето ти е вълнуващо и бурно с много емоции. Благодаря за посланието към всички
ВТ (Вили Тодоров)

2006-12-29T13:33:17+02:00

Каквото и да напиша като мнение, ще е излишно и за теб - навярно ненужно! Но ми се иска да вярвам, че онова, което си преживяла, те е направило по-силна. Щом си го написала, за мен означава, че не се отнасяш повърхностно към нещата в живота, че си се замислила над бъдещето си и ти пожелавам да бъдеш много, много щастлива!
Night_Shadow (Ирена)

2006-12-27T15:29:58+02:00

Благодаря ви много за топлите думи Аз съм сигурна, че родителите ми ме обичат, но имам нужда да ми го показват малко по-често. Не ги упреквам, но не ги и оправдавам. Още веднъж балагодаря за ратзбирането!
изречена (Мая Попова)

2006-12-27T10:03:31+02:00

Ирена, прочетох есето ти няколко пъти. Доста мислих преди да напиша коментар. Най-лесно е да ти кажа да бъдеш силна, да приемеш ситуацията, да ти изкажа съчувствието си. Имам дъщеря малко по-голяма от теб и колкото и да се старае да демонстрира независимост и самочувствие на голям човек, радостта и когато се прибира вкъщи и седнем тримата на масата, се чете в очите и. Знам, че е най-добре едно дете да израсне с двама родители, за това спор няма. Но децата са много чувствителни и усещат когато липсва любовта между родителите им. А където няма любов, няма и щастие - затова не са щастливи. От друга страна, съжителството на двама възрастни заради, или в името на децата е една илюзия. По този начин съсипват и своя, и на децата си живот. Не оправдавам родителите ти. Всеки родител е длъжен да дарява детето си с любов - така както го е създал с любов. Сигурна съм, че те обичат. Предизвикай ги да ти го покажат! И майчински те прегръщам!
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-27T09:28:47+02:00

Много е тъжно мила!!! Преживяла съм го и мога да те разбера!
Хубаво послание си написала към всички родители!
Прегръщам те и знам как боли!