За незаслужената обич и чудовищата
Страшно е, когато разбереш какъв си в очите на хората покрай теб.
Страшно е да знаеш, че за тях ти си най-големият си кошмар. Че се държиш така, както не би искал никой да се държи с теб. И да знаеш, че те те обичат, въпреки всичко. После намразваш себе си. И противно на всичко, в което си вярвал, си го изкарваш на тях. На хората, които вярват, че може би някога ще си добър. Които те обичат въпреки всичко и които търпят болката, която им причиняваш. А може би си прав и те си го заслужават? Може би обичайки лошата ти половина, те потискат добрата? Може би така те спират да бъдеш човека от мечтите си? Знаейки, че ще те обичат въпреки всичко, няма нужда да се трудиш да заслужиш тази любов. Няма нужда да се стараеш да бъдеш по-добър, да блеснеш, да искаш да сбъднеш мечтите си. Любовта им е даденост. И ти я потъпкваш, защото знаеш, че ще ти дадат още и още. Нещо, което не заслужаваш. Обич, която те кара да се чувстваш недостоен да нея. Обич, от която не можеш да се отървеш, която те преследва навсякъде и сякаш ти нашепва "Ти си чудовище и аз те обичам въпреки това."
И като че ли единственият изход е да мразиш. Да мразиш силно, от дъното на душата си. Да мразиш всеки, който те обича. Да ги наказваш за това, в което си се превърнал. Да ги караш да страдат, да гледаш как ги боли, докато те обичат. Да ги караш да си платят за обичта си към теб. После за теб животът свършва. Нямаш цели, нито мечти. Нямаш дом, към който да се връщаш и спомени, които да те преследват. Нямаш вече и обсебващата любов на хората. Държиш се така, както не би искал да се държат с теб. Правиш неща, които искаш да забравиш още преди да си ги извършил.
Имаш само себе си. Най-страшният си кошмар. И тогава какво?!
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти много за топлотата! Ще послушам съвета ти
-
ПравИ го със самочувствието на надарен човек и знам, че ще успяваш, с каквото и да се захванеш!
Имаме нужда от вас, дечковци!!!
А за хляба - човек го ядЕ цял живот и пак ненаучен си отива... но за твоята възраст... това есе... трябва хлябът и маЯта да са били много качествени 
Гушкам те като мое дете!!!!!!!! -
Благодаря ви много
Елена, а също се радвам, но не на себе си, а на това, което си ми написала. Искам да повярвам в това, че разбирам чувствата на останалите и прозирам истини, но мисля, че има още много хляб да изям докато това се случи. Но не спирам да се опитвам -
Това е един много добър портрет на бунта в търсене на себе си. Хареса ми, браво!
-
Марти, написала си страхотно есе!!!
Възхищавам ти се , дечко, защото си прозряла истини, които баби и дядовци все още не могат да го направят.
Освен това, есето е написано много добре, мислено е, преди да се пише.
Възхищавам ти се и за това, че умееш да разбираш хората, а това е отличен старт в живота!
АДМИРАЦИИ!!!
И още нещо - хубавото и смешното се виждат по-лесно, трудното е да разбереш какво се случва с теб и защо... а след това и с хората до теб...
Ето, това наистина си заслужава мисленето и писането.
Много, много възхищение, Марти!!!!!!!!!
Прегръщам те!!!
Ако знаеш колко ти се радвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! -
Благодаря ти много за всичко, което ми написа! Но аз не се чувствам по този начин и да чукна на дърво, дано не се чувствам никога! Повечето неща, които пиша, са, как да кажа, депресарски. Това не значи, че се отнасят за мен и че това е моята история. Пиша вдъхновена от песни или нечии чужди емоции и проблеми. Имам чудесно семейство, въпреки малките кавги, невероятни приятели и се харесвам, което е най-важното. Ще излъжа, ако кажа, че не съм изживяла това, което всички изживяват на тази възраст. Но не съм забелязала и никога не съм мислела за самоубийства и подобни. Знам, че има юноши (харесва ти повече от пубери), които се чувстват така, което е тъжно. Но ще отмине
-
Скъпа Марти, написах ти почти писмо, което благодарение на свързващата ни техника се провали.
Искам да ти кажа,че явно прозират проблеми в това лично откровение, аз имах такива когато бях на 17г. преди 21 г..
Имам син на 6 год., на който му предстои а и на мен да преживее, тепърва емоциите на юношеството си /харесва ми повече от пубери, тийнейджъри и сигурно има други съвременни епитети/.
Когато бях на твоите години мразех почти всички, освен момчетата които харесвах.
Тогава си мислех да се самоубия, по ред съображения /грозна съм, дебела съм и т.н глупости/, наистина пред мен не стоеше проблем с родителите ми /ако съм разбрала правилно твоето послание/.
Тогава имаше власт, която даваше по-равно на всички, изглеждахме и се чувствахме като бройлери в пликове, еднакво голи и грозни.
Сега е вече различно, Вие растете свободни и независими, за което Ви завиждам, но и ми става мъчно за Вас.
Защото безгрижието, което Ви даваме/заради постоянната ни заетост, да осигурим живота Ви, та дори само хляба/, ни направи Нас машини, а Вас обременени с хиляди оправдания и обвинения от наша страна.
Ти се чустваш зле, родителите ти също /защото знаят че има неща,които трявба да ти забраняват, но не могат, защото са обременени от собствената си вина към теб./ Затова не ги вини, а ако можеш се опитай да ги разбереш.
Седни и си поговори с тях, кажи всичко което мислиш и чувстваш,искай и техните отговори - въобще опитай да намериш ти своят път към тях, и им кажи къде те бъркат в техният към теб.
Желая ти весело есе другият път тук, търси повече смешни и хубави неща в живота си /имаги много в ежедневието ни/.
Много целувки от Мен!
Светла
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
