За писането (лично мнение)
Заставаш пред нея, днес е бледа. Гладката повърхност те кара да се замислиш какво точно да направиш, за да остане хармонична... и след като вече си бил там, в границите ù.
(А защо ли си мислиш, че след теб ще е нехармонична? Може би, защото е рано това да се знае...)
Писането е любов, влюбване, често дори нагон да изкажеш това, което чувстваш. Но как се случва всичко?
Нагон
Много пъти се е случвало да насилвам мига, да го притискам, тогава усещам силата, наркотика на драскача, тогава мога да разбера циганчето на улицата с онова смешно лепило, а аз, с онова смешно и дребно желание да кажа нещо, което все още не се е родило нито в сърцето ми, нито в душата.
Къде си,
тук ли си, там ли си,
нелепо е, глупаво е и все пак... Спри!
Дишай, това е поне хармонично състояние,
просто, защото егоцентризмът тук не може да повлияе.
Влюбване ...