Кое за вас е най-важното нещо на света? Или и вашите морални ценности са размити от сивотата на живота ви? За мен поне най-важното е приятелството. И не тези „приятели", които се смеят с мен, а тези, които споделят болката, мъката и реките от сълзи. Да, обвинявате ме, че нямам много приятели, но вашите да не би да са по-добри? Колко от приятелите ви са плакали с вас? Колко са пренебрегвали собствените си желания в името на приятелството? Едва ли са много, ако ги има. За това съм щастлива, защото аз имам такива. Защото са с мен не само в щастието, но и в нещастието. Те са част от мен, от живота ми, както и аз съм част от тях. Вървя по пътя и виждам хора с празни погледи. Хора, които нямат желание за живот, без надежди, без мечти. И аз бях от тях, но вече не е така. Имаше хора до мен в най-трудните ми моменти, които ми помогнаха. Обичам ги и знам, че и те ме обичат. Споделяме общите радости и сълзите също са общи, защото сме едно цяло. Защото сме приятели! Те знаят всичко за мен, както и ...