За свободата на словото в мрежата
Седя си значи, днес 07.07.2024г. след работа в моята квартира. Понеже няма какво друго да правя - всичко съм си свършил - цъкам си в нета. Шаря в ю-тубето и търся новини от майка България. Естествено, от националните плювалници всичко е от леш и надолу. И като един свободомислещ пияница, наливам си едно "тюлморче", докато си цъкам да си повдигам настроението. Влизам на един ю-тубър в пространството, който коментира от Англия случващото се в България. Човекът много разочарован от коментарите, докато трае лайфът му, каза, че ще си закрие платформата в "ю-тубето". И понеже съм дърт, а този тюбър в сравнение с мен е младок, реших да го разкандърдисам от изявеното му желание, да сложи кръст на това, което прави. Момчето (на 47г.) изпадаше в ужас, че в чата хората не реагират сериозно на коментарите му, относно политическите уйдурми около изборите. Общо взето на мен коментарите ми заприличаха на седянка от 70-те години на миналия век в която са се събрали съседи, от махалата, за да коментират настоящите проблеми. И си казвам: Колко голямо его имат дори доброжелателните хора, очаквайки другите да приемат на сериозно, наистина сериозните теми, които обсъждат пред обществото? Написах му коментар: Такава е природата на българите. Моля не се сърди баце! Продължавай си с канала, но го кръсти: На седянка при бай Българан!
Две минути по-късно при опита ми да публикувам коментарът си, се появи съобщение от ю-туб провайдера, че написаното от мен е опасно и не е полит-коректно, тъй като не е в съзвучие с благовонните теменужни ухания на "нета". Може би, споменаването на всичко що е с корен Българин не е полит-коректно.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
