За съчувствието
За съчувствието
Наскоро гледах серия от детското анимационно филмче "Том и Джери". И то ме провокира към размисъл по темата за съчувствието. Уж Том (котаракът) е агресивен и преследва Джери (мишлето), пък винаги понася последиците от хитрите му номера. И неволно котаракът предизвиква съчувствие. А всъщност, ако му падне, би налапал мишока... Още много примери могат да се приведат. В "Ну, погоди!" ситуацията е подобна - вълкът преследва зайчето, но в крайна сметка пострадалият е той. И с удоволствие би си хапнал не шоколадово, а истинско зайче (стига да успее да го хване...) Но обстоятелствата явно не са на негова страна и той все си ближе раните. Как да не му съчувстваш като го погледнеш - целият обинтован... И в живота често е така - съчувствие предизвиква у нас някой, който е в безпомощно състояние. А дали не си го е предизвикал сам със злонамерените си действия, с преследването на беззащитен, с необмислените си реплики?... Правилно ли насочваме съчувствието си? Все въпроси, които често увисват без точен отговор. В крайна сметка не си ли заслужава всеки последиците от лошите мисли, които е реализирал по някакъв начин - с действия, с мълчание, с груби думи, с припряност, с недобронамерена критика, с неправилен начин на живот (включително хранене, физическа активност, емоционално овладяване)... Защото рано или късно всичко като бумеранг се стоварва върху му... И никакво съчувствие не може да компенсира отрицателните последици (болести, психическа нестабилност, сринат авторитет...)...
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, в анимационните филмчета е трудно да се разбере на кого да съчувстваме, но при хората винаги има нападнал пръв. Това ме накара да си спомня случка от една студентска бригада. Бяхме в консервна фабрика в сезона, когато се затварят кисели краставички. Измиват се корнишоните, слагат се в буркани, затварят се с всичките му подправки и се нареждат в специален кош за стерилизация, който се пуска в огромен казан с вряла вода. Знаете ли какво затвориха моите колеги веднъж в един буркан? Коте! Малко коте... С какво ги беше предизвикало животинчето? С нищо. Просто обикновена, ЧОВЕШКА жестокост, от която някои имат нужда, за да се утвърждават. Та... думата ми е за непредизвиканата с нищо агресия, която, според някои може би не съществува. Когато котката напада мишлето, или вълка напада заека, те са мотивирани от глада. Това не е агресия, а естествена необходимост, предизвикана от инстинкта за оцеляване. Но когато човек прави същото, мотивите му са други и често обикновена, непредизвикана с нищо агресия. Аз не мисля, че всички престъпления, които се извършват са като закономерен отговор на поведението, мислите и начина на живот на потърпевшите. И всеки сам преценява дали да съчувства на потърпевшите. А идеята на филмчетата е, че макар и по-малко, доброто все пак побеждава над злото. Поне във филмчетата. В живота за съжаление все по-често се случва да чуваме "Нападнали го, значи си го е заслужил." Нещо като "Дал заем, не му го върнали. Той сам си е виновен, че се е доверил!" Може би го е дал с лоши мисли? А етиката и почтеността? Мисля, че ако човек има добри мисли, той не само ще съчувства, но и ще противодейства.
-
Благодаря, че ме накара да се замисля!
Напълно вярно - най-често съчувстваме именно на хора, които са си заслужили проблемите. Но аз не считам, че това е грешно - в крайна сметка съчувствието е просто желание за помощ на човек в беда. И е предимно насочено към самите нас - НАШАТА човечност, НАШЕТО разбиране, НАШЕТО място в обществото. Изобщо не вярвам някой да съчувства заради другите - всеки първо се взира в себе си и обикновенно се поставя на мястото на пострадалия, след което помага - защото това създава у него чувството за справедливост и увереност, че правейки добро, то ще му се върне когато самият той изпадне в нужда. Още повече - всеки има нужда от човечност. Песен за човека на Вапцаров казва достатъчно.
Поздравления за есето! [= -
Какво да напиша, Павли? Само това, че често просто папагалстваме и не мислим.
Поздравления за есето! -
Даммм, и аз съчувствах на Том.
А не се бях замисляла по темата...
Интересно беше да прочета. -
Ехааа!!!
Много хубава тема за размисъл!
Това, че насочваме съчувствието си някъде, правилно или неправилно, е чудесно! Първо - защото изобщо сме способни да съчувстваме, и второ - защото дори неправилно насоченото съчувствие е вече доказателство за истинската същност на човека - добротата, готовността да направим добро... Аз определено вярвам, че човек се ражда добър, но какво става после...
Поздравления за темата!!!
Прегръдки! -
Емоционалното овладяване може да бъде толкова отрицателно, колкото и емоционалното неовладяване!!!
Иска ми се - просто добро!!!
Поздравления за размислите!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
