За съчувствието
Наскоро гледах серия от детското анимационно филмче "Том и Джери". И то ме провокира към размисъл по темата за съчувствието. Уж Том (котаракът) е агресивен и преследва Джери (мишлето), пък винаги понася последиците от хитрите му номера. И неволно котаракът предизвиква съчувствие. А всъщност, ако му падне, би налапал мишока... Още много примери могат да се приведат. В "Ну, погоди!" ситуацията е подобна - вълкът преследва зайчето, но в крайна сметка пострадалият е той. И с удоволствие би си хапнал не шоколадово, а истинско зайче (стига да успее да го хване...) Но обстоятелствата явно не са на негова страна и той все си ближе раните. Как да не му съчувстваш като го погледнеш - целият обинтован... И в живота често е така - съчувствие предизвиква у нас някой, който е в безпомощно състояние. А дали не си го е предизвикал сам със злонамерените си действия, с преследването на беззащитен, с необмислените си реплики?... Правилно ли насочваме съчувствието си? Все въпроси, които че ...