За учтивостта и нейните български производни
"Нищо не струва толкова евтино
и не се цени толкова скъпо, колкото учтивостта."
Мигел де Сервантес Сааведра
Доброто състояние на душата е белег за нравствено отношение към тези наоколо, преди всичко към хората и останалата фауна и флора. Все пак, нали сме част от природата и времето, в което я споделяме докато сме в този живот?
Старите стереотипи, насаждани като манталитет, трудно се забравят, за да не добавя, че понякога се завръщат със свирепо "вдъхновение" в следващите генерации!
Сега, когато скланяме глави пред паметта на ония, които са се жертвали в името на свободата на България, понякога с изумление виждаме политически партии да търсят причините на миналото, за да оправдаят днешното си поведение към събитията на стълкновения и враждебност в Европа и по света.
"Прощавай, но никога не забравяй!" Тази мъдрост е знак величайше благородие,
но и подтик да четем и тълкуваме историческите събития в българската държава! За да не говорим безхаберно и манипулативно, защото въпреки фактите, историците ни са обременени с идеологическите догми на миналото или мълчанието. Докога те ще са прекършени през призмата на завоалирана полуистина за (сега след повече от тридесет години!) преврати, атентати и масови убийства за оправдана даденост? Не е учтиво, нали?! Сменят се темите, сменят се ролите, но едни и същи историци, статистически социолози и политици, които все премълчават, че Търновската конституция е осигурила на България просперитет, международен авторитет и учтивостта (уважението) на европейските държави, преди да бъде отхвърлена от един Референдум (в условията на окупация!), което противоречи на всички норми на европейското и международно право!
Учтивостта изисква търпение за изслушване и разбиране. Но когато следващите години новия поколенчески цикъл (вече се усеща!) заеме властови и други интитуционални позиции, без изненада нещата ще се сертифицират във времето и пространството на обществото ни. Може би трябва да използваме за сравнение библейските походи на път към Обетованата земя от Моисей, повел поробените си братя през пустинята от Египет...
Докато умрат всички живели под робство, ние българите ще търсим оазиса на обединението в паметта на България...
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за Любими, Николай!
-
Благодаря за коментара, ИнаКалина!
В една стая сме събрани от България, уж все милеем за нея,но твърде различни са щенията ни, дори понякога прекалено материални.Боли,когато децата ни се скандализират с алкохол и наркотици,загиват нелепо в катастрофи и други инциденти!
Ей Богу!И все търсим причината извън себе си,оправдаваме поведението си с "непрежалимото" минало и търсим спасение в "светлото бъдеще",без много да милеем за настоящето. А какво бъдеще,без настояще?! -
Стойчо, нямам идея защо хората се ловят толкова лесно на кукичките и водят пунически войни, заради вируси, паметници... утре ще е нещо друго, докато основните проблеми стоят нерешени. Можеше една улица да се направи с тези средства, но как да е... не разбират ли, че умишлено са поставени в тази ситуация да вървят един срещу друг. От учтивост няма да кажа признак за какво е липсата на самоуважение. Интересно ми е как като правиш едно и също, очакваш друг резултат... текстът буди разсъждения.
-
Благодаря за коментара, Младен!
Досетих се за един цитат от последните на Тодор Живков:Другари, социализма е едно недоносче!"
И това след 45 години в търсене миражите на социалистическия Ханаан!
Като че ли Китай строи "народен капитализъм", но "нерде Ямбол, нерде Стамбул"?! -
Много силно експозе, Стойчо. Поздравление!
Спомням си, че преди време то беше публикувано, но за кратко. Толкова за кратко, че успях да го сложа в Любими, но не ми стигна времето да го коментирам. А породи у мен толкова мисли. Разликата между евреите и българите е голяма. Защото ние сме родени в истинския Ханаан /Обетованата земя/ и 40 години търсихме пустинята, докато не я намерим. А евреите 40 години се лутаха в пустинята, докато намерят Ханаан. Но имаме и прилика. Евреите предадоха Иисус чрез Юда, а ние Левски, чрез поп Кръстю! -
Благодаря за коментара, Владимир!
-
Поздравления! Ние и сега сме в робството на желан капитализъм в средата на несбъдната демокрация.
-
Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
-
Мъдрец си ти, Стойчо!
Благодаря ти! -
Благодаря за оценката, Младен!🙏
Благодаря за оценката, Елка!🙏 -
"Тъжно е да не си обичан,но още по-тъжно е да не можеш да обичаш."
Благодаря за коментарите, Пепи,Безжичен и Акеми!🙏😥🤯 -
От вас си зависи, Безжичен. Иначе съм съгласна, че кирчовците са за чистене.
-
Проблемът е кога и как, и за колко години ще се изчистим от зловредната воня, безхаберие, тотално неумение и простащина на сегашните простовати "образовани" в пуцовете на запад, както и от останките на рашистките слуги и доносници, които нищо старо не са забравили, нищо ново не са научили - ами така ги учеха мама и татко, руски кабе-гейски доносници.
-
Отношението и действията към другите ни охарактеризират като хора.
За съжаление не рядко не съзнаваме и разбираме, че някой и нещо ако ни дразни, проблемът си е в самите нас.
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
