В световната история има две жени-владетели, достигнали величието. Екатерина II - императрица на Русия и Елизабет I - кралица на Англия. Докато Елизабет е известна като кралицата-девственица, успяла да обедини Англия, Шотландия и Уелс в единна държава – Великобритания, то Екатерина II е известна с многобройните си любовници, уменията си на военен стратег, владеела е до съвършенство дипломацията и като меценат на изкуството. Именно по нейно време започва строежът на световно известният Ермитаж – един от най-големите музеи, съперничещ на Лувъра, събрал в себе си образци на световното културно наследство.

Русия е майка на много имена, вписали се в световната история на изкуството. Едни от най-изявените сред тях в литературният жанр са Лев Николаевич Толстой, автор главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си - и на пиеси, есета и религиозни трактати. Трите му най-известни произведения, романите „Война и мир“, „Ана Каренина“и "Възкресение" са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Антон Павлович Чехов, писател и драматург, автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху романът през 20 век. Александър Сергеевич Пушкин, смятан от мнозина за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература. Николай Василиевич Гогол, yкраински писател, който с една от най-известните си творби -  романът „Мъртви души“, е разглеждан като първия модерен руски роман. Владимир Владимирович Набоков, автор на най-коментираният и до днес актуален роман „Лолита” и други. Композитори – Пьотър Илич Чейковски, с неговата богата мелодичност и доза романтизъм предизвиква бурни емоции у слушателите, Римски – Корсаков, композитор на ред опери и симфонии като „Майска нощ”, „Снежанка”, „Моцарт и Салиери”, симфоничната сюита „Шехерезада” по 1001 нощ в четири части и други, написал на седемнадесет години първата си симфония и е всепризнат по цял свят. Михаил Иванович Глинка, на чието име е наречена малка планета - „2205 Глинка”. В оперното пеене – Фьодор Иванович Шаляпин, художници – Иван Иванович Шишкин, Исаак Левитан, Иля Ефимович Репин. Пословична е руската Класическа балетна школа, Балшой театър, прочутият театър на Владимир Висотски – Таганка и много, много други. И ако повечето от съвременната младеж, чувайки името Русия, го свързват със Сталин, комунизъм и Великата Отечествена Война, то аз искам да разгледам Русия като люлка на литературата, музиката и изобразителното изкуство.

И след всичко изредено до тук ми е трудно да кажа кое ме впечатлява най-много. Дали когато прочетох романа „Война и мир” и дълго се чудих защо Толстой е решил да раздели княз Болконски и Наташа Ростова, точно в мига, в който тя осъзнава, че го обича или пък моментът, в който Пушкиновият Евгени Онегин разбра, че няма нищо по-прекрасно в живота му от любовта на Татяна Ларина? Не съм сигурна, че това е най-правилният поглед относно руската литература, но изхождайки от факта, че самата аз съм на двадесет години и влюбена, обяснимо е, че ме вълнува темата за любовта. А в тези две велики произведения тя е описана прекрасно. Тя – любовта, може да бъде нежна, невинна, прекрасна, но и жестока, брутална и нещастна. Това научих аз. Убедена съм, че видните литературни критици ще намерят словоизлиянията ми за наивни, дори глупави, но това е, което аз почувствах, четейки тези автори.

По рисуването се запалих, когато мама ми купи албум с репродукции на Шишкин. Не съм виждала по-прекрасни пейзажи от неговите. Вярно е, че моите опити в рисуването се ограничиха до комиксите, но от Шишкин се научих как да съчетавам цветовете. Защото неговите картини са музика от преливащи багри, които изпълват душата. А картината на Левитан „Вечерен звън” внушава спокойствие, божествена красота и мир. Не твърдя, че познавам руските художници. Както споменах и по-рано родителите ми са тези, които са ми показвали малкото, което знам. Те самите са русофили и почитатели на руското кино, изкуство и култура. Това, което знам, го знам от тях. Те ми казаха да прочета „Война и мир” и „Евгени Онегин” и като всеки мой връстник бях удивена как може да харесват нещо свързано със Съветския съюз. Всичко, което знаех, беше от филмите за войната. И останах поразена. Нямах представа за богатството на културата им, не ми хрумваше, че балетът „Лешникотрошачката”, който гледах на Коледа по телевизията, всъщност е от руски композитор. Пак по същия начин бях впечатлена от филма „Черният лебед”, а в него през цялото време ставаше дума за персонаж от балета „Лебедово езеро” на Чайковски. Нито пък разбирах защо майка ми толкова харесва филма „Бялото слънце на пустинята” преди да го гледам. И в него става дума за любов. Или поне аз това видях в него.

Сигурно е отегчително, че вместо да изреждам велики руски автори и произведения, говоря за любов, но това е моят поглед към руското изкуство. И като съм започнала да карам по ред – Владимир Висоцки – бунтар за времето си. Основал прочутия театър Таганка, с китара в ръка изпява несъгласието си с режима, с живота, дори съпругата му е французойката Марина Влади – представителка на „загниващия капитализъм”.

И пак ще се върна на литературата. Една от любимите ми книги е „Съдбата на човека” от Михаил Шолохов. Прочетох я, след като случайно гледах филма и плаках с глас. Историята на този обикновен руски човек, преживял ужасите на войната, ме впечатли и остави дълбок отпечатък в душата ми. Другата книга, която винаги ще помня, е „Повест за истинския човек” на Борис Полевой. За силата на човешкия дух и за мечтите, които могат да се постигнат въпреки всичко. Историята на един летец-изтребител без крака, който танцува с протези пред комисията само и само да докаже, че може да лети. И го постига. Тази история ме научи на кураж и че няма непостижими цели. Иска се само воля. А в моя случай – просто инат. Но се научих да го насочвам там, където ще ми бъде полезен. Но стига за мен. Да се върна отново на руското изкуство. И тъй като в съвременния живот, който изцяло е свързан с мултимедията, разбираемо е, че най-добре познавам киното. Най-известните руски кино-режисьори са Андрей Кончаловски и Сергей Михалков . По-малко известен факт е, че те са братя. Вярно е, че филми като „Одисей” и „Танго и Кеш” не са образец на руското изкуство, но не променят факта, че точно руски режисьор ги прави и са световни хитове. Най-коментираната книга на всички времена е „Лолита” на Владимир Набоков. Неговата Лолита е нарицателно за съблазнителката. Самият Набоков има проблеми в родината си след написването на романа. Режимът в тогавашна Русия не позволява страната да се свързва със такава скандална книга.

И като стана дума за скандал, отново ще спомена Екатерина Велика. Тя е тази, която обръща поглед към изкуството за пръв път в руската история. До нейното царуване Русия е известна с безкрайните си войни. С построяването на Ермитажа, за Русия започва да се говори като за дом на световното културно наследство. Самата тя е автор на много произведения, между които и детски приказки. И макар че в повечето случаи името ù се свързва с многобройните ù любовници, никой не може да отхвърли факта, че тя отваря вратата на Русия към света.

Съвсем накрая ще спомена една от любимите си детски приказки „За рибаря и златната рибка”. Убедена съм, че няма дете по света, което да не е чувало за вълшебната рибка, която изпълнява желания. Сигурна съм обаче, че малка част знаят, че тя е написана в стихотворна форма от Александър Сергеевич Пушкин. Както и историята за „Руслан и Людмила и Касчей Безсмертний”. А има ли дете, което да не е чувало за Баба Яга? Това е персонаж от руското народно творчество. Онази Баба Яга, която живее в къщичка на кокоши крак и яде млади девойки, загубили се в гората. Всички сме чували за нея, но малко от нас знаят, че тя – Баба Яга – е рускиня.

Всичко, което изредих дотук, е само малка част от богатата руска култура. Обяснимо за такава държава – необятна по площ – да бъде също толкова необятна и по отношение на изкуството. Аз не съм русофил. Родителите ми са. Но това не ми пречи да отчета факта, че без руския класически балет световната сцена нямаше да е същата, без руските класици литературният хоризонт щеше да е по-малък, без руските художници – светът щеше да е по-малко цветен и без „Златната рибка” и Баба Яга наивната ми детска вяра във вълшебствата нямаше да я има.    

П.С: Вероятно аз съм най-големият русофоб сред моето поколение, но няма как да не се преклоня пред величието на руското изкуство, култура и история!