НИКОДИМ  ПЕЩЕРОВ
СТУДИЯ  № 1
ЗАГАДКИТЕ НА ХРАНЕНЕТО            

              Субектите с наднормено тегло поглъщат хранителни продукти с много подправки /солено, сладко, горчиво, кисело, люто и др./, за да могат впоследствие да приемат големи количества вода и други течности, спомагащи обилното уриниране. Подобни са нещата и при храненето – колкото повече храна погълнат, толкова по-могъща ще е дефекацията, а оттам и дразненето на дебелото черво /ректумът/. По този начин несъзнателно се увеличава количеството /броят/ на сексуалните удоволствия.
               Честотата на уринирането и дефекацията се обуславя и от стремежа им към възможно най-честото докосване и манипулиране на половите органи и аналното отверстие. Всевъзможните болести /например хемороидите/ са наказание, което те вътрешно приемат със задоволство въпреки всичките си оплаквания.
                Прекомерното хранене говори за самовлюбеност,за един вид самодостатъчност. На тях по принцип не им е необходим сексуален партньор – те правят по този начин секс със самите себе си. Това е една от причините за систематичното злоупотребяване с храните и подправките.
                Жените напълняват след раждането на децата,понеже след чудовищният оргазъм най-голямото удовлетворение за тях е плодът, който се откъсва от тях и расте пред очите им.Свидетелство за това са майчината обич и непрекъснатите грижи за детето. Напълняването при родилките /лехусите/ също така  е израз на желанието им околните да ги възприемат като плод - един огромен плод, за който трябва да се полагат съответно и специални грижи.
                 Мазохизмът също не е изключен при продължението на рода. Откъсването на част от тялото на жената носи неизразимо удоволствие. Впоследствие родилката се чувства виновна за това си усещане,и започва да напълнява, за да компенсира загубата на обем. Наднорменото тегло се наблюдава по напълно разбираеми причини. Ежедневните грижи за детето, неговото израстване подхранват сексуалната фантазия на жената, изразяваща се в идеята, че колкото по-пълна е тя, толкова по-голям плод ще роди и следователно оргазмът ще е още по интензивен.
                 Мъжете напълняват от завист към способността на жените да раждат. Зад това се крият подтискани хомосексуални наклонности, за които дори не подозират. Поговорката “Под голям камък голяма жаба седи” повишава измамно тяхното самочувствие и успешно отклонява вниманието им от истинският проблем – хомосексуалната им нагласа.

-  2  -

            Анорексията /ано – анус и рексия-рекс-цар/ Цар Анус говори сама по себе си достатъчно! Тук можем само да допълним, че самообожанието при тези индивиди е приело такива колосални размери, че подтиска дори инстинкта за самосъхранение. Субектите с такива оплаквания не приемат никаква храна в стремежа си /подтиснат/ да не отделят екскременти.
Това е висша степен на нарцисизъм и съответно на егоизъм. Те са дотолкова пропити от злоба и ненавист към обществото, че по този начин /чрез болестта/ се самоизяждат само и само да не дадат нищо от себе си на другите.
             Лечението  е трудно, но не и невъзможно. Единствената препоръчителна терапия е да лицето да присъства на масов акт на дефекация /дванайсет доброволци са клекнали в кръг пред него и екскрементират, а болният е поставен в средата, привързан с каиши за въртяща се обратно на часовниковата стрелка пластмасова платформа. Така той има уникалната възможност да проследи всички етапи на акта и да оцени този подарък. Целта е да апелираме към неговият морал/доколкото е останал такъв/, пробуждането на съвестта му и в крайна сметка появата на желание за равностойна отплата.
               Желателно при груповата терапия е доброволците /дванайсетте души/  да са без оплаквания в стомашно – чревния си тракт и да консумират преди сеанса една и съща храна, която ще породи еднаквост на изпражненията им. Ако екскрементите не са еднакви у болния се появява подозрителност спрямо съчувствието и благоразположението към него, усещането, че му се присмиват и ефекта от терапията ще е незадоволителен.
                Единствената противопоказност на този начин на лечение постулира на възможността от прекалена благодарност и оттам последващо напълняване с всички съпровождащи последствия.