Законът за Паметта

Памет - това е универсално свойство на материята /без значение жива или мъртва/ да проявява стабилност към дадено състояние,
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния свят. Паметта изгражда стабилни нива - орбити, от които системата
може да бъде изведена само чрез придаване или отнемане на "енергия" отвън.
При Инерцията имаме аналогичен ефект - тялото се стреми да запази едно начално състояние, докато не му подейства външна сила.
Аз не виждам по-общо свойство на Паметта от цитираното. Въз основа на казаното по-горе можем да произнесем символичните
равенства:

Памет = Инерция = Гравитация = Време.

Те са обобщение на принципа за еквивалентност на Алберт Айнщайн от неговата знаменита Теория на Относителността, проповядващ равенство между Инерция и Гравитация.
Близко до ума е, че Паметта може да се интерпретира като Гравитация, понеже тя ни задържа към определен център, точно както Гравитацията ни задържа около дадена голяма маса /в случая тази на планетата Земя/. От друга страна е известно, че Времето се забавя в близост до налична голяма Гравитация. Образно казано може да се каже, че Гравитацията поглъща късове Време, така както Кронос от древногръцката митология е поглъщал своите деца, докато Зевс не го е накарал да ги избълва от устата си. Нещо подобно срещаме и в древноегипетската митология, където богът-птица Хор /птица асоциирана със сокол/, син на Озирис и Изида, притежател на всевиждащото Око, съпровождан от свитата си Шемсу Хор, с помощта на тайнствен инструмент, напомнящ храмов дълъг ключ и наречен Мещиф, "отключва" устата на Озирис, за да избълва баща му /владетел и на подземното царство/ мъртвите обратно и те да оживеят.
Превръщането на Времето във Гравитация, при скорости близки до скоростта на светлината във вакум, означавана със "c" и равна на 3 по 10 на степен 10 см в секунда, е безусловно един от т.нар. релативистични ефекти. Взаимното превръщане на Време в Гравитация и обратно, доказва най-дясното от равенствата по-горе. От съображения за транзитивност следват всевъзможни равенства между участващите в горното равенство компоненти.
Не е трудно да се досетим, че законите за управлението и геометрията на вселената са тясно свързани с понятието Памет, в глобалния аспект, който му придаваме тук.
Ще се спра и на някои положения произтичащи от феномена Памет.
При леки аномалии Паметта задейства и връща един обект Х в предходното му състояние на Памет /преди настъпването на тези аномали/. Ако аномалиите надхвърлят критичното количество /обозначавано от Хегел като мяра/, Х излиза извън режима на обичайната си налична Памет П и възниква нова Памет - П'. Спрямо нея Х следва да се третира като нов обект - Х'. Това обяснява Закона за качествения скок, свързан с т.нар. Хегелова диалектика. Той е просто следствие от Закона за Паметта, защото качественият скок не е нищо друго освен преминавате към нова Памет!
Свойството еластичност на Паметта, т.е. свойството й да се запазва /връща към себе си/ при леки деформации, е много показателно. То е симптоматично. При увреждане на Паметта, често пъти в новата Памет - П', се извършва регенериране на старата Памет - П, в някаква локална зона. Това всъщност може да се разглежда като възникване на обобщен тумор. Следователно  туморите, в най-общ понятиен ключ, могат да се считат за  регенериране на бивша Памет в локална зона на нова Памет. Те са атавистично свойство на новата Памет. В частност злокачествените тумори представляват прояви на свръхантиамнезия! Това навява мисъл за стабилните състояния - нива. Именно, за да се запази Паметта - П, тя се подлага на малки деформации. По този начин временно П клони към нова Памет - П', но после се завръща към себе си. Ако деформациите са периодично качествено еднакви, в последна сметка П = П~, където П~ е обобщената Памет, съдържаща периода на деформациите. По този начин в П~ деформации вече не се извършват. Така достигаме до неочакваното и интересно заключение, че за да се стабилизира една Памет не е достатъчно да се извършват само малки деформации. Трябва още тези малки деформации да нямат период, т.е. да имитират хаоса в разпределението на простите числа в редицата на естествените числа, а още по-точно на простите числа близнаци в тази редица. Самоиндукцията, разглеждана като обобщен феномен, е проява на свойството еластичност на Паметта. Тя може да се разглежда, като действаща в обратно време, защото Паметта се стреми към запазване на бивши процеси и следователно локално връща Времето. Оттук произтича, че Самоиндукцията е универсален принцип, действащ не само в електромагнитните и други полеви среди, а дори съществува и механична Самоиндукция. И действително всеки пътуващ прав в превозно средство, е усещал при рязкото му спиране как тялото му първоначално полита напред /това се дължи на принципа на Даламбер и Нютон за инерцията/, но след това възниква лек тласък в обратна посока по-голям от онзи, който се равнява на неминуемата реакция на опората. Тази разлика в обратния тласък доказва наличието на механичната Самоиндукция - винаги обратно насочена на вектора на инерцията. От съображение за коректност следва да добавя, че пръв д-р Иванов сподели с мен за наличието на механичната Самоиндукция, а впоследствие един голям български математик и специалист в областта на обикновените и частни диференциални уравнения - проф. Тодор Генчев /вече покойник/ потвърди, че е забелязал същата остатъчна и обратно насочена на вектора на инерцията сила. Той, обаче, не бе узрял да достигне до идеята за феномена на механичната Самоиндукция и си обясняваше въпросната сила с неизвестно и загадъчно проявление на силата на триенето.

 
Бел. на автора:

1. Естествени числа се наричат числата: 1, 2, 3, etc. Прости числа се наричат онези естествени числа, които се делят само на себе си и на числото 1. Те са: 2, 3, 5, 7, 11, 13, etc. и са безбройно много. Простите числа близнаци са нечетните прости числа, които се намират на разстояние 2 едно от друго. Например: (3,5), (5,7), (11,13), (17,19), (29,31), etc. Досега не е известно дали тези двойки са безбройно много.

2. Есето съдържа изцяло оригинални мисли на автора, които се публикуват за пръв път.