запитана

               Розов си представяхме света, а

               розови били само мечтите,

               бягах по зелените поля,

               усещах всяка капка роса по босите ми крака,

               лек вятър оплиташе косите ми,

               полъх на едно име крепеше духа ми,

               крещях, че съм жива,

               може би, за да докажа на себе си, че е така,

               за миг спрях и си помислих, дали ще мога

               да се върна назад към предишния си живот,

               от който така се бях отвратила

               и в този момент се почувствах сама, но

               сама не само на полето, бях самотна,

               бях затворена между стените на хаоса,

               на объркването, но знаех, че за мен има надежда,

               защото осъзнах на време какво ми се случва,

               щях да открия вратата и да я отворя уверена,

               разбрах къде толкова време грешах,

               заплаках за изгубеното, което чак сега оцених,

               дали щях да си го върна или да опитам завинаги да забравя,

               не знам, започнах да вървя бавно, стигнах до една река,

               надвесих се над нея и се огледах, веднага отвърнах глава,

               не бях аз или винаги сам била, а сега разбирам,

               съжалих се, страдах за себе си, плаках за себе си,

               като на погребение на близък, но

               такъв беше днешния ден,

               утре бях същата, всичко беше същото,

               напразен бе предния ден, предните надежди и

               и те бяха погребани, чудехсе какво ми липсваше вчера,

               от какво бягах, имах всичко,

               от какво бях уморена от монотонността или

               бях уморена да живея, нямаше да се предам и

               да завърша тъй трагично, а какво щях да направя,

               май нищо, тогава за къде съм тръгнала или тръгвах - се питах,

               май за никъде, единствено по пътя на още един пропилян живот,

               събудих се, обляна в пот със свиреп вик: "НЕ, НЕ, НЕ",

               всичко бе сън, но дали?!?