През последния месец – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.

     Ще се опитам да бъда кратък.

     Сложно нещо е администрацията и само човек, който никога не е работил в нея, може да говори така елементарно. Какво не е администрацията: а) не е леля Гинка зад гишето; б) не е дебелият чичко, скрит зад олющения метален сейф, който се скътава по цял ден; в) не е опърпаната бабка в пенсионна възраст, която се чуди защо още я държат на работа, но си мълчи; г) не е некадърният полувисшист, който носи всеки ден мазни банички в чантата си и пие яйран през обедната почивка.

     Но администрацията също така не е: а) политически стриптийзьорки, назначени да прикриват следите на шефовете си; б) дългобедрести моми, лишени от чувство за такт и възпитание, но надарени със силикон; в) партийни секретари, ширещи се из учрежденията и ведомствата, в държавните и общински фирми, с всякакви права и без никакви задължения.

     Преди повече от четвърт век, когато започнах работа в една голяма администрация, възрастен човек в предпенсионна възраст ми каза следното: „Момче, знаеш ли колко трудно се изгражда държавен чиновник? Трябва много труд, вътрешен стимул, обективност и трудолюбие... особено в ежедневието. Всеки ден.” Тогава те го разбрах напълно.

Сега обаче знам, че е бил прав. Администраторът няма голям професионален хоризонт пред себе си. Той няма да получи ведомствено жилище. Заплатата му евентуално може да бъде увеличена с два-три процента на пет години. Той няма да спести за хубав автомобил или за луксозно жилище. Никой няма да му вика „шефе”. Няма да стои пред камери. Няма да се храни в ресторанти. Няма да почива на Карибите. Дори изобщо няма да почива, защото почивните станции почти навсякъде ги закриха, а Черноморието е финансов мираж за заплатата на чиновника.

     Администраторът трябва да идва в точно определено време. Трябва да остава след работа. Да идва понякога и в събота, и в неделя, за да довършва бакиите на шефовете си. Той няма да отиде на излет с децата. Няма да ги заведе на кино. Няма да им наеме частен учител. Няма да ги изпрати на екскурзия в чужбина. Няма да им помогне да завършат магистратура в някой европейски колеж.

     От администратора се очаква да вѝси на гишето; да е мазен, потен и ошмулен. Да няма самочувствие; да не знае защо съществува и винаги да е под страх от уволнение. Задължително: да е зле облечен, без право на собствено мнение, уплашен и смачкан; по всяко време да знае, че с единия крак е навън.

     А навън е лошо. Защото частните фирми не търсят бивши чиновници, лошо им е името и славата, която върви пред тях. В държавни и общински фирми се работи само с политическа препоръка. И какво тогава значи „навън”. Нищо друго освен гражданска смърт. Излизаш на улицата и там си оставаш до гроб. Или до пенсия, което си е едно и също.

     А какво е всъщност администраторът? Добре образован млад човек, владеещ поне един чужд език. С младо семейство, с дете на път или вече проходило. С планове за бъдещето, с идеи за професионално израстване, със самочувствие, даващо израз на доброто образование и възпитание. Човек със здрав гръбначен стълб, познаващ своята стойност и уважаващ качествата на другите. Мотивиран да работи продължително, защото знае, че в системата на тази администрация ще получи ведомствено жилище, ще израсне в йерархията и ще се надява на специализации в чужбина, на разнообразие в експертните предизвикателства. И не на последно място: защото в администрацията е интересно. Един добър експерт трябва да провери всяко нещо поне сто пъти, докато потвърди, че то е така. Това политиците не го знаят, няма и как: повечето от тях са със съмнителна експертиза. В администрацията има възможности за творчество, за обсъждане на сложни казуси, за вземане на съвместни и добре обмислени решения. Това прави специалиста експерт, превръща експерта в защитник на държавата и на интересите на обществото.

     Добрият държавен (общински) чиновник е съкровище за държавата. То трябва да се пази. А не да се свежда предназначението му до това, да оправдава или мотивира политическите простащини и алчност. Да бъде принизяван и принуждаван да върши щуротии, които после висят като дамоклев меч над него: прокуратурата може да го погне за подписани от него чужди грехове, особено ако е проявил излишна самостоятелност или непослушание.