Защо ли...

Смисълът на живота се крие в малките неща. В усмивката сутрин, милата дума, щастието на другите. Защото ако не за да се научим да ценим простите неща, то за какво живеем? Не ти ли доставя удоволствие когато видиш че ти си причината за усмивката и блясъка в очите на любимия човек? Не ти ли харесва да знаеш че можеш да помогнеш? И не е ли приятно да извадиш човек от самовглъбението и тъгата?
Никога не отказвай помощ когато можеш да я предложиш! Не подминавай протегнатата длан на улицата, не гледай с отвращение човекът до кофата! Но не давай пари! Те са опит да накараш гузната си съвест да замълчи. Поеми ръката и заведи човека на обяд. Отдели му време и внимание, защото точно от такъв човек ще научиш истината!
Не бягай от проблема когато можеш да го решиш и не лъжи когато истината е правилният избор.
Живей все едно няма да има утре, целувай така сякаш всяка целувка е последна, обичай без граници, помагай без да очакваш помощ, не удряй, ако не искаш и ти да бъдеш удрян.
Излизай, не стой в къщи, защото всеки ден е единствен, всеки миг е неповторим. Животът е един и няма да имаш време за повече. Не съжалявай за стъпка в страни от пътя, защото ти сам определяш от къде да минеш.
И ако някой ден съжалиш за пътя, по който си поел, то тогава си спомни за тези редове.Спомни си, че никога не е късно за промяна. Всеки малък жест може да промени света, всяка добра дума спасява душа и всеки миг в прегръдките на любовта е по-ценен от всичко, което може да се купи с пари.