Защо се влюбих?
Ден и нощ се сливат...
Не заспивах, за да не изгубя мисълта за теб.
Прекрасен си, дори да ме мразиш, прекрасен в безразличие, безразличен в любовта...
Не си луд, успокой се... Не се обръщай, няма да видиш никой...
Изпратих ангела си да те пази, шумът е от крилата му. На мен вече не ми трябва... Мен ме няма! За какво ù е закрила на една сянка?
Светът дори и черно бял не е.
Проклет да си, но да не те познавах...
Не мога да спра болката. Казват, че времето лекува, хиляди години няма да ме излекуват...
Ти не си човек, а това е изпитание... Съжалявам! Провалих се! Ти спечели!
Протягам ръце в мрака, търся очите ти... Протегни и твоите, моля те! Не искам друго.
Кога ще спре това сърце да бие? Уморих се, искам да заспя... Завинаги!
Пропадам в зейнала бездна, а всичко е така просто, само един твой жест може да ме спаси...
Знам, искам много...
Последните думи, които изрече: "Вече не те обичам!", пропиха мислите ми.
Животът ми започна и свърши в един миг. Защо се влюбих...?
Не мога повече... Закълни се, че ще останеш дълго на тази земя.
Ти си доказателство, че мен ме е имало. Всичките ми сълзи са по теб...
© Стеляна All rights reserved.
