Защо, Юлия?
2 min reading
Ненормален свят - да.
Ненормални хора - да.
До кога? не знам...
Сам човек може ли да направи нещо, освен да се обеси!
Защо сме сами, Юлия, неми свидетели на чуждите оргии, което стават все по-често арогантна разюздана нормалност; защо разрешаваме да ни сочат с пръст или презрително присмехулен поглед като ненормални изключения?
Защо, Юлия?
Защо другите приеха да бъдат ненормално нормални и се интересуват повече от новата медийна кампания на марка наречена Флирт, но не и от оная жена обесила се, защото няма какво да яде?
...
Защо разрешихме да обърнат света ни наопаки и да го наричат красив: красива ли е детската проституция, красива ли е проституцията, красиво ли е изнасилването, красив ли е гладът по-силен от жаждата за живот, красиво ли ежедневното насилие, красиво ли е празното говорене за нищо, красиво ли е да си весел на всяка цена, до глупост, красиво ли е да си безсмислен, красиво ли е да нямаш избор, освен чужбина или въжто - Чужбина или смърт! Но там пък смърт, духовна... е ще има оправдания, които да залъжат съзнанието, че не е вярно, че съм жив и всичко не е само заради хляба, заради гордо вдигнатата глава, когато пазарувам, защото и аз съм като другите и мага да си позваля да пазарувам, да харча пари, дори когато нямам нужда от това, което купувам, но пак купувам, за да покажа, че съм силен, че съм успял, че съм справяще се, защото пазарувам!!! Пазарувам собствения си живот, откупувам го, разменям го за стоки! Аз купувам - аз живеея!
Защо?...
Чужбина или смърт!
Свобода или смърт!
Защо избрахме тази тежка чужбина? Защо дори в родината си сме чужденци? Защо се чувствам чужд, особено, когато онези - виновните родината ми да стане чужбина за мен и за другите ненормални, параноидни същества, отказващи оргията на"нормалността" - тръбят и днес, особено днес на втори юни "Поклон!", а
се радват щастливи, че е мъртъв, защото за тях Ботев е добър само мъртъв!!!
Защо, Юлия, се уморихме да се борим да бъдем нормални, защо не ние ги погледнахме тях "нормалните" с отвращение, не ги посочихме с пръст и чакахме, свити в себе си, те да сочат нас?
Защо е нормално след броени дни родината ни да посрещне като освободител един от най-кръвожадните и цинични управници на света, защо е нормално и тогава да мълчим, и с мълчанието си да нахраним слугинското хвалебствие на "нормалните" които ще го приветстват - него, за когото масовите убийства във Фалуджа, във цял Ирак, в Ливан и къде ли не са НОРМАЛНИ...
И докога ще чакаме?
Ще дочакаме ли ненормалността да оглозга и последната естествена фибра на човешката мисъл, на човешката емоция?
Ще дочакаме ли свобода... или ще изберем смърт, чрез "НОРМАЛНОСТ"?
Ненормални хора - да.
До кога? не знам...
Сам човек може ли да направи нещо, освен да се обеси!
Защо сме сами, Юлия, неми свидетели на чуждите оргии, което стават все по-често арогантна разюздана нормалност; защо разрешаваме да ни сочат с пръст или презрително присмехулен поглед като ненормални изключения?
Защо, Юлия?
Защо другите приеха да бъдат ненормално нормални и се интересуват повече от новата медийна кампания на марка наречена Флирт, но не и от оная жена обесила се, защото няма какво да яде?
...
Защо разрешихме да обърнат света ни наопаки и да го наричат красив: красива ли е детската проституция, красива ли е проституцията, красиво ли е изнасилването, красив ли е гладът по-силен от жаждата за живот, красиво ли ежедневното насилие, красиво ли е празното говорене за нищо, красиво ли е да си весел на всяка цена, до глупост, красиво ли е да си безсмислен, красиво ли е да нямаш избор, освен чужбина или въжто - Чужбина или смърт! Но там пък смърт, духовна... е ще има оправдания, които да залъжат съзнанието, че не е вярно, че съм жив и всичко не е само заради хляба, заради гордо вдигнатата глава, когато пазарувам, защото и аз съм като другите и мага да си позваля да пазарувам, да харча пари, дори когато нямам нужда от това, което купувам, но пак купувам, за да покажа, че съм силен, че съм успял, че съм справяще се, защото пазарувам!!! Пазарувам собствения си живот, откупувам го, разменям го за стоки! Аз купувам - аз живеея!
Защо?...
Чужбина или смърт!
Свобода или смърт!
Защо избрахме тази тежка чужбина? Защо дори в родината си сме чужденци? Защо се чувствам чужд, особено, когато онези - виновните родината ми да стане чужбина за мен и за другите ненормални, параноидни същества, отказващи оргията на"нормалността" - тръбят и днес, особено днес на втори юни "Поклон!", а
се радват щастливи, че е мъртъв, защото за тях Ботев е добър само мъртъв!!!
Защо, Юлия, се уморихме да се борим да бъдем нормални, защо не ние ги погледнахме тях "нормалните" с отвращение, не ги посочихме с пръст и чакахме, свити в себе си, те да сочат нас?
Защо е нормално след броени дни родината ни да посрещне като освободител един от най-кръвожадните и цинични управници на света, защо е нормално и тогава да мълчим, и с мълчанието си да нахраним слугинското хвалебствие на "нормалните" които ще го приветстват - него, за когото масовите убийства във Фалуджа, във цял Ирак, в Ливан и къде ли не са НОРМАЛНИ...
И докога ще чакаме?
Ще дочакаме ли ненормалността да оглозга и последната естествена фибра на човешката мисъл, на човешката емоция?
Ще дочакаме ли свобода... или ще изберем смърт, чрез "НОРМАЛНОСТ"?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
