Златна есен в мен
ЗЛАТНА ЕСЕН В МЕН
Вървя по улиците на чудесен град. В джоба си съм скрила септемврийски слънчев ден. Обичам го септември. Обичам го, тъй пълен е със "злато" и с нежност. Отминала е глъчката от летните ваканции и край морето останала е една спокойна тишина. Сезонът е приключил. Душата е препълнена. Със спомени, с емоции и може би със мъничко тъга. Въздухът дори трепти от задоволство и останали по улиците глъчки смях. Чувам даже трепета и на листата, очакващи да литнат след всеки полъх, погалил ги. Есен е! И тъй красив е пак септември. Топъл, мек, като нежна последна прегръдка... А може би първа. Кой ще ми каже - откъде започва годината и откога? Пълна със спомени и цветни рисунки. Кога ли се ражда първата цветна дъга? Баба ми казваше: "Сега ще берем плодовете и урожая за тази година. Ще оставим и семе да има, когато е готова земята за сеитба." Как пълен и щедър е септември, и златен, и мек. Така ме радва и оставя в мен надежда, малка като семенце. Мъничко, а тъй побрало цял един живот. Невинна, дребничка творба на Господ. Килим от багри на оранжево се е разстелил в краката ми и в моето сърце. Приятно ми е и ми е спокойно, щом чувствам как в мен - на Господ семенцето тихичко расте.
Любов Господинова 08.09.2012г.
© Калина All rights reserved.
