Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин, ...
Отиват си хора, любови, утехи.
Отиват си толкова много лета.
И времето става отчайващо крехко –
студени стрелки като остри крила
разсичат секунди, минути и сякаш ...
Отблясък на екран, три реда думи.
Измислено начало на сюжет.
Танцува по оголените струни
китарен риф. Въздишка на тромпет.
Дали да не отровя Жулиета ...
Узряха тишините ми. Презряха.
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
Боже, знам, че си някъде там...
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха, ...
Нозете забравиха пътя към храма,
не палех свещичка дори и на празник
и мислех, че вяра в живота ми няма
и всички молитви към Бог са напразни.
На себе си само се молех и вярвах. ...
Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...