Любими

Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...

Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...

КАЗАНОТО МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Така се причиняват рани –
от упор и под точен ъгъл.
Причина нямам да остана.
Не укорявам, че си лъгал. ...

Жилетката ми топло ме прегръща
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...

Ще дойда пак. Когато ми се плаче.
Когато имам нужда от другар.
Ще бъда не жена, а пеленаче,
което не признава друг за цяр.
Освен онази, дето го люлее, ...

Родила си българка, мамо!
По кръв. По душа. По сърце.
На моето жилаво рамо
глава ще отпускат мъже,
когато ги стряскат кошмари, ...

Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.
Пролетта ми заседна в окото ...

Помниш ли, мъничка моя пораснала,
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...

Крило разтваря гарван черен,
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...

През мен проби въздушната трева.
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...

Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...

Вселената. Като море без бряг.
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод. ...

Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...

Безразличие
За помен свещи и рождени дни,
за празници и мъка до забрава...
Свещта не пита за кого гори...
Безразлично бавно се стопява... ...

Малките неща...
Наслаждавах се на малките неща!...
Бутилка вино, снежно-бяла зима,
пламъкът интимен на свещта,
милувчица от моята любима... ...

Размисли на един баща
" Ако срещнеш добър човек, убий го, за да не се мъчи"
Ст.Цанев
Убиваш ме, дъще!... Умирам от страх...
Добър човек да не станеш... ...

Денят дойде. Безсънната Зорница,
огрява стих за обич закопнял,
тъгата моя хидра многолица,
превръща се в за чудеса портал.
Часовникът тиктака тих и вял ...

Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...

КРОЙКА ЗА СЪНИЩА
Мотрисите потеглят рано
и раздразнително дрънчат.
Зората бълва златна пяна
и удря на нощта печат. ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Една усмивка, вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато – котва, пристан. ...

СЪНЯТ НА КАПЧУКА
Сякаш с тънко длето издълбани,
ситни бръчки пресичат челото ми.
Преживяват се обич и рани,
не е камък – но тежи ми животът. ...

„Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори.
Но аз съм мъж и обещавам да не моля.“ (Велинов)
Ще дойде нощ и в звездното поле
ще пламнат ярко хиляди светулки. ...

В кулата от карти е самотна.
И гласът ѝ тръгна си. Уви.
Сянката – уж вярна доживотно,
даже тя след нея не върви.
В зима си живее снеговита, ...

Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх. ...

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов ...

Бездънни са очите на страха!
И в тях съзрях парчета слабост!
Ти искаше да ме запазиш?! Не успя –
загубил бе сърдечната си благост!
Превзе те тихо, без да те щади ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Празнувам силата на думите
да запечатват и изтриват,
да бъдат бродове и друмища,
да ни разкъсват и зашиват.
Празнувам силата на словото ...

Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...

Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие, ...

Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...

Не мога да опиша тишината,
заклещена в тъмата под езика,
когато ме е стягал в примка вятър
и шанс не ми е давал да извикам.
Щурмувала съм облаци и сприи. ...

Върна се лятото в пясъчна риза,
с шалче от утринен бриз,
леко ме сръчка, после ми смигна
и хукна след чайките с вик.
Палаво с вятъра облаци гони, ...

ПРОКЪСАНАТА РИЗА НА ЛЯТОТО
Прегърнал суетата прозаична,
човек не се превръща във икона.
Дали успях докрай да те обичам,
щом влака ти не мога да догоня? ...

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...

Имах тъга-майка. Носех нейните гени. Не познавах щастието. То беше енигма. Поне за мен. Определих му среща. Как ли изглежда ? Какво е всъщност? Плод от градина? Вик в тишина? Нежна прегръдка ли? Или слънчев вестител?
Зажужаха безброй въпроси. Те търсеха отговори. Аз ги търсех. С нетърпеливо очакване ...