Любими

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Това, в което вярвах,
провали се.
Но хубав да е пак
денят ви горд!
С плам искрен на борбата ...

Топъл дъх на сърна, нежна ласка, усмивка прозирна,
се стаявам до тебе и времето бавно върви.
А пред мен летен спомен зелени поляни е ширнал
и щурчета лови в полусънни лилави треви.
Булевардите спят и пред мене пак с обич разплита, ...

По дяволите всяка честна маска,
която ми нахлузва този свят.
По дяволите и онази хапка
от ябълка. Обратът е познат.
Отровата на капки днес се мери, ...

Тази нежна мъгла, що очите на утрото върза
и прегръща томително, страстно града ни насън,
и остави дъжда на стакатото в ритъм забързан,
да изплаче вината в капчука ръждясал отвън.
Тя е само жена и желае, и нежно обича, ...

Здравей, Любов!
Отдавна исках да ти пиша.
За теб прочетох хиляди неща.
Мъж без тебе спрял да диша.
Друг се хвърлил от скала. ...

Към мене линк не съществува.
Няма ме и в челните места.
„Напудрените” - с мен не контактуват.
И слава Богу за това.
Няма ме по лъскави корици. ...

Не те обичах. Знаеш го. Не те.
Прости ми есен! Всуе ти цъфтеше,
ти беше нелюбимото дете,
изплакващо с дъжда си безутешен,
и песента отлитнала на юг ...

Измъчих се, до смърт се изтерзах.
Не мога да съм друга и това е.
С копривата и болките, да, с тях,
направих път – и светъл, и безкраен.
По дяволите всичко да върви! ...

На съпруга ми
Ти помниш ли как бурното море
изхвърляше по бреговете птици?
Светът пред нас се мъчеше да мре,
за да възкръсне в парещи зеници. ...

Разказвах ти, разказвах ти безкрай,
с прелели от любов, трептящи думи,
за чудни светове, за теб изваяни,
от трескавото ми безумие.
Дарявах ти земята и небето, ...

Не пих, не пях, избягвах да говоря
и казваха ми: Ще ти мине! Може!
И станах сива, като всички хора,
но този дух ‒ бунтовен и тревожен,
решетки не признава и троши ги, ...

Театърът е празен... На ръба
на сцената съм седнал сам аз в мрака
и преживявам не една съдба,
която истината недочака.
От срещите, разделите, във драма ...

Подгизнала до костите тъга,
побутва ме пак с мокър нос, по кучи,
ръмжи ми тихо: Лятото приключи
и чудо не очаквай ти сега.
Проскърцва в уж умилния ѝ глас, ...

Нахална циганка е любовта ми.
С гореща страст край тебе все танцува.
Фламенкото е чувствено, не мами,
а истински и пламенно целува.
Покрива те със пъстрия си шал ...

Изнизват се дните, всичките сряда,
и чезнат с вина по стръмния път.
Пониква надежда. Твърде е млада.
И точно тогава в тленната плът
се ражда порив за сляпа неделя. ...

Аз съм вълк единак
и в сърцето ми пусто е.
В живота си имам само луна,
към която да вия при пълнолуние.
Аз съм вълк единак. ...

Ноември се спуска с мъглите по стръмното,
понесъл последен букет в цветове.
Поглежда студено и леко намръщено,
а после се втурва с безброй ветрове.
Превръща листата в опърпани скитници, ...

Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне ...

Ти, Ангеле, защо дойде,
мен, грешницата да почиташ?
Тръгни си. С белите криле
да видя просто, че отлиташ.
Ти, Дяволе, защо дойде? ...

Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...

Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих, ...

Очакване
Навярно милостивата съдба
в безбрежната си щедрост ме приветства.
С фонтаните на плачеща върба
люлее се далечното ми детство. ...

Не мога нищо повече да кажа.
Морето явно не е до колене.
От много оглушали екипажи
издавиха се моите сирени.
Не вярвам „Златно руно“ да намерим. ...

Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...

На дъщеря ми
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата п ...

Посветено на един вятър
Осъмват голи болките на просяка.
Тротоарната, подмостна самота
не си личи. Дори не се износва
шинелно, като спомен от война. ...

На Николай
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата. ...

Под маската ми има само трупове,
увити във чаршафи на любовници.
Отглеждам си Голгота в цирков купол
и с всеки номер ставам по-виновна.
И клоуните си тръгват камуфлирани... ...

Прощавам ти това, че ме пося
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.
Прощавам ти за всяко "ще се върна". ...

Не всеки път крилете са криле.
Короната - не винаги корона.
Изтърка се от голите крале
позлатата (и кармата) на трона.
Мисли добре дали да ме воюваш. ...

Мое малко момче... аз не искам да вярваш,
че съм струвала твойто прегръщане.
Преживей ме такава... Повече сярна
и по-малко... по-малко насъщна.
Мое малко момче... аз не струвам смъртта ти. ...

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,
за който само Адът е лечение.
Аз идвам като знак. Преди умиране.
Пълзя като некроза в твойте вени.
Аз идвам остро. Като аутопсия. ...

Не съм му даже чужда... И за толкова
не стига послеписното в очите ми.
Издрасках го с моливното на болката
и в кожата му... още спят графитите.
Чаршафите са светли. По пустинено. ...

Храмът ти е (помня) бивша лудница.
Моят храм е простичък вертеп.
Паля (вместо свещ) око на блудница.
Свята съм в порока си след теб.
Грозна съм (научих го от Дявола). ...

Обичам те престъпно. Като кражба.
Пребивам се. Сама се изнасилвам.
Зачевам се от Дявол. И се раждам.
Осъждам се без право на помилване.
Пласирам се с некачествени примеси... ...

"Аз тука, на земята те намерих,
мига хиляда пъти повтори"
(Г. Начев)
Аз тука, на земята те намерих.
Най-калното във теб си пролича ...

Ще тръгваш ли? Та кой не би си тръгнал
от тая стая, бедна на лъжи?
Човекът не понася недолъгване.
Спести ми нарцисизма си. Върви.
Обичах те. Защото съществувах. ...

Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността ...