Sung Poetry
These songs were created from poems by our authors.
да не остане жадна любовта.
Отпивайки от твоята вода
душата си от обич уповавам.
Да не остане жадна любовта ...
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...
черният рицар - призрак, без плът.
Черният рицар не просто заскитва,
а тръгва отново по стария път.
Черният рицар все бърза, лети, ...
Невидими танцуват през деня
край малките поточета дриади
и не една тих пътник прокълна.
Невидими танцуват през деня ...
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...
душата на един човек.
Божественото там личи,
за сърцето те са лек.
Яворов да ми прости, ...
а обич с нежен звън,
прегаря
и сякаш е вълшебен сън.
И ритъмът, не ритъм само... ...
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
Не вярвам на клетви, които се вписват
в тефтера лъжлив на небето.
На жадна надежда – ни рокля ще липсва,
ни пътя по чужди рецепти. ...
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...
нали то в сейфа таен бе прибрано?
Заключих го. Не вярвах, че ще може
след трус повторен живо да остане.
Сега лети - щастлива пеперуда, ...
когато е сътворено с ръце.
Няма как обаче да направиш
това със счупено сърце.
Счупено сърце се лекува са́мо ...
и лозето по правила заряза.
Не съм видяла моя мъж пиян,
но аз си цукнах винце – тъй му мяза.
Досетих се че празникът не е ...
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...
Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни
мечтите намират крила, висини. ...
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни – ще я събудите.
Стъпва винаги боса по дъха на земята. ...