Със скърцащ звук по моето сърце
перото на съдбата калкулира.
Поглежда ме от идното лице -
с неясен взор надеждата пулсира.
Дойде денят за плащане, отново ...
Посветено на Мари
Под нежен свод момиче сред Париж,
със звучни струни багри късна есен.
Листата падат с женски, тих каприз –
танцуват валс с тъга, родена в песен. ...
Нажежени струни... Пъстра рокля...
Музика и танц се сливат страстно.
Чувственната песен сладкогласно
две сърца от обич чиста стопля.
В твоите коси, о, не напразно ...
Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...
ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност. ...
Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...
Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...
I am imprisoned in the stupid town.
Obsessed of rage I start to suck my fingers.
Malicious cars and pavements pull me down
With frowned expressions - straight to the abyss.
And there’s a chaos, clatter, bloody roar. ...
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...
Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...