* * *

Poetry

941 1 0

Затворя ли за миг очи, пред мен си ти!

Защо сърцето ми ти принадлежи?

Обичам те и не мога да престана,

живота ми пропадна в яма…

В калта захвърли моето сърце,

не очаквай то отново да те разбере!

Обичам те-не мога да отричам,

на теб живота си обричам!

И на пук на всичките лъжи,

аз още те обичам запомни-

ТАКА ЩЕ БЪДЕ ВИНАГИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0