" " "
" " "
На Весела
Аз тръгнах – ти ме посъветва,
повярвах в силата на своя път.
По камъчета и пътеки
след себе си оставям топъл прах.
Не го раздухвай –
нека си остане,
това съм аз –
там моята умора се е притаила,
там моят смях ще се събуди,
ако посегнеш и го съживиш.
Съмненията мои ще те грабнат –
не ги събуждай,
нека да останат там.
Тръгни към мене
и не вярвай,
че хората се разминават,
когато искат да се срещнат пак.
Макар че всичките посоки
водят към безкрая,
от който няма пътища назад.
Аз тръгнах –
ти ме посъветва,
повярвах в силата на твоя глас.
Повярвах в логиката, че накрая
“пътеките се срещат за да стане път”.
© Елена Бързева All rights reserved.
