Не вървя, а тичам.
Не мисля, а сънувам.
Гледам, но не виждам.
Слушам, но не чувам.
И се намирам, и се губя.
И се разбирам, и се чудя.
Уж плувам, а се давя.
Уж бързам, а се бавя.
Уж летя, а се влача.
Уж се смея, а плача.
Сърцето ми ликува,
Душата стене.
С разум ме лекува,
Оня вътре в мене.
© Петя All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
