Feb 28, 2006, 11:56 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Празна стая - четири голи стени.
На пода-блестят три кристални сълзи.
Разказват за слабост и изгубен живот,
за тихата мъка - без капка любов .
И истини малки - големи лъжи.
Раздяла без думи - разбити мечти.
Лицата прозират - през празни души.
Сърцата умират - две болни съдби .
На пода сълзите - погаснал пожар.
От обич запален - от мъка замрял .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...