Изтече търпението ми,
като пясък през пръстите
и сякаш падна от небето гръм,
разби чувствата ми за миг.
И следа от тях не остана,
както и повод за вина,
че потулих те в забрава,
че затворих страницата на нашата любов!
Разпиля се гнева ми
и хукна след болката,
заедно със спомена за теб,
те тръгнаха мълчаливо по твоите следи...
© Момчил Минков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
