Изтече търпението ми,
като пясък през пръстите
и сякаш падна от небето гръм,
разби чувствата ми за миг.
И следа от тях не остана,
както и повод за вина,
че потулих те в забрава,
че затворих страницата на нашата любов!
Разпиля се гнева ми
и хукна след болката,
заедно със спомена за теб,
те тръгнаха мълчаливо по твоите следи...
© Момчил Минков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
