Apr 8, 2006, 10:14 AM

***

  Poetry
684 0 5
Безрасъдно е
да подреждаш
думите в колонка
когато самите те
не искат
остави ги да течат
надолу
в безметежната игра
на тяхната забава
да се удрят в брегове
студени
да галят формите
скалисти
да скачат на вълни
вълшебни
дорде достигнат
море с пеещи мечти
със което да се слеят
и да образуват един
огромен
океан
от странни светове

със смях се носех
над дивни светове
и завиждах на мойте
бесове

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...