Dec 13, 2005, 7:41 PM

* * *

  Poetry
1.8K 0 2
Питаш я
колко струва.
В очите й
целият свят,
в сълзите й
бавна смърт.
Засъхнали,
като трупове,
над тях бият
камбани.
Питаш я
колко струва.

Цена на
мечтите й -
птичи размах.
Цена на
зениците -
звезден прах.
Цена на
пулсираща
гръд -
Божия порта
към
детския
страх.
Питаш я
колко струва.
Остави я
да си тръгне.
Толкова
е близо
до невинността.
Изгубена.
Чакат я
отвъд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ареола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...