* * *
... там където небето бе изплакало всичките си сълзи...
-... аз... аз съм запленен - каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя
... а нощта бе свалила тъмната си риза...
- Ти каза, че си запленен?
... тишината я слушаше и се усмихваше...
***
... далече от взора ù дърветата ронеха изсъхналите си есенни въздишки....
-Ти... ти беше тук... аз те заплених...
... и слънцето махаше за сбогом на последната отлитаща птица....
... тишината вече не я слушаше... защото тя... тя бе тишината
11.7.2006г.
© Донърджак All rights reserved.
