... там където небето бе изплакало всичките си сълзи...



                            -... аз... аз съм запленен - каза той 
                            -Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя      


                        ... а нощта бе свалила тъмната си риза...   



                            - Ти каза, че си запленен?   


                         ... тишината я слушаше и се усмихваше...    




                         ***  


                         ... далече от взора ù дърветата ронеха изсъхналите си есенни въздишки....


                             -Ти... ти беше тук... аз те заплених...


                         ... и слънцето махаше за сбогом на последната отлитаща птица....

                         ... тишината вече не я слушаше... защото тя... тя бе тишината  

                                                                                                            11.7.2006г.